Росен (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Пазарджик. За други значения вижте Росен (пояснение).

Росен
Общи данни
Население 584 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 516 (НСИ)
Землище 20,867 km²
Надм. височина 271 m
Пощ. код 4421
Тел. код 035255
МПС код РА
ЕКАТТЕ 63032
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(Новото време)
Кметство
   - кмет
Росен
Васил Рангелов
(Новото време)

Росен е село в Южна България, в Горнотракийската низина, в община Пазарджик, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Росен е разположен върху южните поли на Овчите хълмове и същевременно на левия бряг на река Луда Яна. Надморската височина е 260 m. Селото се намира на 18 km на север от Пазарджик и се свързва с него чрез шосе през Ивайло-Черногорово. Съседни села на Росен са Овчеполци, Черногорово, Цар Асен, Сбор и Гелеменово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Росен се намират 7 тракийски надгробни могили, които Д.Цончев, (1963 г., с.17) свързва със стари селища. Северозападно от селото на 2,5 km се намират две от тях които той свързва с близкото селище с крепост "Хисаря" в късно римско или ранно византийско време при завоя на Луда Яна в землището на село Цар Асен. Североизточно на 1 km от селото в м. Абдиец и Брънчев гьол се намират следи от голямо селище с некропол от една могила.Намират се следи (парчета от домашни глинени съдове) от старо селище, вероятно от по-късно време на 1 km северозпадно от селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балдево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото е християнско.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Овчите хълмове.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Селският събор се организира на Цветница – тази традиция възражда бившият кмет Ботьо Ботев, но с промяна на датата. Преди Девети септември съборът се е правел на Спасовден, който е храмов празник на местната църква "Свето Вознесение Господне". Празникът обаче е 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък. Затова г-н Ботев предлага съборът да е на Цветница, като имен ден на селото, и от възстановяването на традицията досега е на този ден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Габровац

Други[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорна група „Росна Китка“ – първите години на групата са от 1966 до 1986, през които е печелила много награди, медали и значки. 20 години по-късно групата е възродена отново от Мария Георгиева (главен ръководител и библиотекарка на народно читалище „Отец Паисий“). Групата съществува и до днес. Към нея има детска певческа и танцова група "Росенче". От началото на 2009 година е сформиран и танцов състав.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.415 и 827.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.415.