Фатих Мехмед джамия (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фатих Мехмед джамия)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за джамията в Кюстендил. За джамията в Царево село вижте Фатих Мехмед джамия (Царево село).

„Фатих Мехмед“ джамия
Фатих Мехмед Джамия
Фатих Мехмед Джамия
Вид Джамия
Местоположение България Кюстендил, България
Архитект Хараджи Кара Мехмед бин Али
Стил Османски
Изграждане 1531
Съвременен статут Недействаща джамия,
Паметник на културата
„Фатих Мехмед“ джамия в Общомедия

„Фатих Мехмед“ (на турски: Fatih Mehmed Camii) е мюсюлмански храм в град Кюстендил.

Намира се в централната част на град Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“. Джамията не функционира. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77/1968).

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията носи името на османския султан Мехмед II (1444 – 1446 и 1451 – 1481), известен с прозвището си „ел-Фатих“ (Завоевателя). През 17 век в Кюстендил е имало 17 джамии, а в Софиянеясно? ] са били между 150 и 300.

През 1463 г. Мехмед II начело на османската армия преминава през Константиновата земя в поход за завладяването на Кралство Босна и с цел окончателно овладяване на Балканския полуостров. Османският предводител получава в дар от местния събирач на харадж на Мехмед Хан (Хараджи Кара Мехмед бин Али) втората петъчна джамия в града (след джамията на Хаджи Дундар), посветена и носеща неговото име – Фатих Мехмед джамия (джамията на султан Мехмед Хан).

На връщане от похода, след присъединяването на Босна към Османската империя, Мехмед II посещава Осоговския манастир (Мехмед II се проявява и като закрилник на православното християнство), а 6 години по-късно (1469 г.) и след като българските земи са обединени под една власт (османската), са пренесени от Търново в Рилския манастир мощите на Свети Иван Рилски (със съдействието на Мара Бранкович и с цел „да се напътят към добро“ западните български земи).

През 1478 г. венецианският адмирал Томазо Малипиеро е натоварен от дожа да иска мир и в края на пролетта пристига от Шкодра в Кюстендил, който е центъра на Константиновата земя, където се намира лагера на османския владетел Мехмед II с дивана в състав от трима везири.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Построена е от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е дело от средата на XV век на последните полусамостоятелни владетели на Константиновата земя – Яков Драгаш и Стефан Драгаш.

Датировката ѝ сочи 1531 г., като е изписана с тухли в източната част на купола, но вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Градежът на минарето се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли и е единственото запазено такова в Кюстендил.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов Йордан – Северна Македония. София, 1906 г., с.169
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.70;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]