Борка Павичевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борка Павичевич
Борка Павићевић
сръбска журналистка
Borka Pavićević.jpg
Борка Павичевич, 2011 г.
Родена
1947 г. (72 г.)
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Професия журналист
Литература
Известни творби Белград, мой Белград
Награди Орден на Почетния легион
Семейство
Съпруг Никола Барович

Уебсайт
Борка Павичевич в Общомедия

Борка Павичевич (на сръбски: Борка Павићевић; р. 1947 г. в Котор, Югославия) е сръбски драматург, журналист и културен активист. Описвана е също като „драматург, белградски либерален и пацифистски настроен интелектуалец“.[1] Павичевич основава Центъра за културна деконтаминация през 1994 г. и е съосновател на Белградския кръг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борка Павичевич е родена през 1947 г. в Котор (тогава Югославия, днес в Черна гора). Завършва през 1971 г. Белградската академия за театър, кино, радио и телевизия. Театралната ѝ кариера обхваща десетилетия. В продължение на десет години Павичевич е драматург в Atelje 212.[2] През 1981 г. основава Нов чувствителен театър в белградска пивоварна. От 1984 до 1991 г. участва в художественото движение KPGT (Kazaliste Pozoriste Gledalisce Teatar). Тя е драматург и художествен ръководител на Белградския драматичен театър до 1993 г., когато е принудена да напусне заради политическите си възгледи.[3] Тя също така е юрист за Белградския международен театрален фестивал, работейки за организацията в продължение на 20 години. Съосновател на Белградския кръг,[4][5] тя редовно пише в пресата като журналист.

Павичевич основава Център за културна деконтаминация през 1994 г.[2] Центърът организира повече от 5000 събития, изложби, протести и лекции. Тя е една от подписалите Декларацията на Движението за гражданска съпротива през 2012 г. и е съавтор на книгата Белград, мой Белград.[2] Павичевич е носител на много награди, включително наградата Ото Рене Кастило за политически театър (2000); наградата на фондация „Хирошима“ за мир и култура (2004 г.); Osvajanje slobode на фондация „Мая Маршичевич Тасич“ (2005); наградата „Пътища“ на Европейската културна фондация (2009/2010); и носител на Ордена на Почетния легион (2001) на правителството на Република Франция.[6][7][8]

Женена за адвоката по правата на човека Никола Барович.[7] Живее в Белград.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Slpašak, Svetlana. The war started at Maksimir: hate speech in the media: content analyses of Politika and Borba newspapers, 1987 – 1991. Media Center, 1997. с. 53.
  2. а б в Borka Pavićević. // Drama Queen Symposium. Посетен на 27 май 2014.
  3. ((sr)) Nikčević, Tamara. Kratka istorija kulturnog trovanja. // Vreme, 19 декември 2013. Посетен на 27 май 2014. (на сръбски)
  4. Yale Theatre. Yale School of Drama, 2002. с. 27.
  5. ((en)) Europe in 2020: the future of the EU. // Crossborder Experience. Посетен на 27 май 2014.
  6. ((en)) 014 Hiroshima Prizes to be presented to Senator Roméo Dallaire and Kettly Noël, dancer and choreographer. // Hiroshima Foundation, 24 март 2014. Архив на оригинала от 27 май 2014. Посетен на 27 май 2014.
  7. а б ((en)) Interview with 2nd ECF Princess Margriet Award laureate Borka Pavićević. // European Cultural Foundation. Посетен на 27 май 2014.
  8. Borka Pavićević. // Digital Diplomacy Program of British Council and Kosovo Foreign Ministry. Посетен на 27 май 2014.
  9. Borka Pavicevic. // culturebase.net. Посетен на 27 май 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Борка Павичевич в IMDb logo.svg Internet Movie Database

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Borka Pavićević“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.