Влад II Дракул
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
 |
| Влад II Дракул | |
|---|---|
| Воевода на Влашко | |
| Лични данни | |
| Управление | 1436-1442, 1443-1447 |
| Роден |
1395 г.
|
| Починал |
1447 г.
|
| Предшественик | Басараб II |
| Наследник | Влад Цепеш |
| Семейство | |
| Династия | Басараб |
| Баща | Мирчо Стари |
| Брак | Василиса от Молдова |
| Потомци | Мирча II Влашки Влад Цепеш Раду III Красивия Влад IV Монах |
| Влад II Дракул в Общомедия | |
Влад II Дракул е владетел на Влашко през периода 1436-1442 и 1443-1447. Баща е на Мирча II и Влад Цепеш, които са от първата му съпруга Василиса от Молдова и Раду III и Влад IV, които са от втората му съпруга, неизвестна трансилванска благородничка.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Произхожда от знатния род Басараб, като е незаконен син на Мирчо Стари и негова държанка на име Мариа Толмай. В детството си е изпратен като заложник първо в двора на унгарския крал, а после и в Полша и в двора на султан Мурад II. Няколко години по-късно отново се връща в двора на император Сигизмунд, който (около 1430) му поставя задачата да охранява южната граници на Трансилвания от турските набези. През 1431 е посветен в Ордена на Дракона, а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Влад заема престола ефективно чак през 1436, след смъртта на брат си Александру I Алдя, който се намирал изцяло под турска власт. След смъртта му през декември 1436, Влад преминава с войските си от Трансилвания и завзема трона. Управлява до смъртта си през 1447, с кратко прекъсване през 1442, когато е в двора на турския султан, за да преговаря за помощта му в борбата си срещу унгарския войвода Янош Хуняди и вместо него на трона му застава най-големият му син Мирча. През 1443 Янош Хуняди успява да го победи и да постави за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад II Дракул си връща трона, подкрепен от войските на султан Мурад II. В замяна е принуден да изпрати двама от синовете си ( Влад Цепеш и Раду III) като заложници и да изплаща ежегоден данък.
След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписаният мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал Владислав III започва своя кръстносен поход срещу турците през 1444, Влад изпраща на помощ 4000 конници под ръководството на най-големия си син Мирча. След голямото поражение в Битката при Варна и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди, при изтелгянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски при преминаването им през Влашко, както и това че Влад и сина му Мирча, смятали Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това дава начало на враждата между двамата владетели.
През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов. Най-големият му син Мирча е ослепен и погребан жив в Търговище.,
