Влад II Дракул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Влад II Дракул
Vlad al II-lea Dracul
Войвода на Влашко
Vlad Dracul.jpg
Управление1436 – 1442, 1443 – 1447
НаследилАлександру I Алдя
НаследникВлад Цепеш
Лични данни
Роден
Починал
4 декември 1447 г. (52 г.)
Пълно имеVlad al II-lea Dracul
Семейство
ДинастияБасараб
Дракулещи
БащаМирчо Стари
БракВасилиса Молдовска
ПотомциМирчо II
Влад Цепеш
Раду III Красивия
Влад IV Монах
ГербHouse of Draculesti Arms.svg
Влад II Дракул
Vlad al II-lea Dracul в Общомедия

Влад II Дракул (на румънски: Vlad al II-lea Dracul) (ок. 1393/1397 – 7 декември 1447) е владетел на Влашко в периода 1436 – 1442 и 1443 – 1447. Баща е на Мирчо II, Влад Цепеш, Раду III и Влад IV Монах, всичките владетели на Влашко.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Влад Дракул произхожда от знатния род Басараб, като е незаконен син на Мирчо Стари[1] и негова държанка на име Мариа Толмай. В детството си е изпратен като заложник в двора на унгарския крал Сигизмунд[2]. Самият Сигизмунд споменава, че Влад получава добро образование в унгарския двор и прекарва младостта си из градовете Буда, Нюрнберг и др.[3]

Междувременно баща му, Мирчо Стари, умира през 1418 г. и е наследен от единствения си законнороден син Михаил I[4]. Две години по-късно Михаил загива в битка с братовчед си Дан II[5] и през следващото десетилетие Дан и друг от синовете на Мирчо Стари, Раду II Празнаглава, воюват за влашкия престол[6].

В началото на 1423 г. Влад Дракул напуска Буда в опит да замине за Полша без позволението на крал Сигизмунд, но е заловен преди да стигне границата[7]. Скоро след това Сигизмунд посочва Дан II за законен владетел на Влашко[8].

Румънският историк Раду Флореску отбелязва, че Сигизмунд изпраща Влад да посрещне византийския император Йоан VIII Палеолог при неговото идване във Венеция през 1423 г. с цел да сформира коалиция срещу османците. Влад придружава императора при неговото завръщане в Константинопол и остава там до 1429 г.[9] Византийският историк Дука отбелязва, че Влад става офицер от армията на император Йоан VIII Палеолог и че има достъп до императорския дворец[10]. Разбирайки обаче, че Йоан Палеолог няма да му помогне да вземе властта във Влашко, Влад се връща в двора на Сигизмунд[11][12].

Император Сигизмунд около 1430 му поставя задачата да охранява южната граница на Трансилвания от турските набези. На 8 февруари 1431 г. го посвещава в Ордена на Дракона[13], а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко[14]. Но през лятото неговият полубрат Александру I Алдя нахлува във Влашко с молдовска подкрепа и сваля от трона Дан II[15].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Влад заема престола чак през 1436, след смъртта на брат си Александру I Алдя, който изпълнявал васални задължения спрямо османския султан. Проосманската политика на Александру става причина за силно брожение сред влашките боляри. Сериозно болен, той умира през есента на 1436 г. и с помощта на трансилвански войски Влад овладява престола. Той не преподписва сключения от Александру договор с османците, което ги предизвиква да нападнат страната през ноември[16].

През декемри 1437 г. император Сигизмунд умира и това събитие, както и въстанието на трансилванските селяни, отслабват Унгария. Влад се принуждава да потърси помирение със султана затова заминава за Одрин, където се заклева във вярност пред Мурад II[17]. Помирението включва изплащане на ежегоден данък и задължението да участва във военните кампании на Османската империя.

Влад управлява до смъртта си през 1447, с кратко прекъсване през 1442, когато Мурад, подозирайки го в измяна, го вика в Одрин да се увери в неговата лоялност. Преди за замине, Влад слага на трона най-големия си син Мирчо II. В Одрин по заповед на султана е арестуван и държан в плен в Галиполи[18].

През август 1442 г. султанът изпраща войска да анексира Влашко, но тя е разбита от Янош Хуняди, който поставя за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад Дракул си връща трона, подкрепен от войските на Мурад. В замяна освен ежегодния данък е принуден да изпрати двама от синовете си (Влад Цепеш и Раду III) като заложници при османците[19].

След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписания мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал Владислав III започва своя кръстоносен поход срещу турците през 1444, Влад изпраща на помощ 4000 конници под командването на най-големия си син Мирчо. След голямото поражение в битката при Варна и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди при изтеглянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски, както и това че Влад и синът му Мирчо смятат Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това само подхранва враждата между двамата владетели. През 1445 Влад Дракул заедно със синът си Мирчо участва в кръстоносна кампания на папско-бургундския флот по река Дунав, в хода на която влашките и бургундските войски превземат крепостите Тутракан, Гюргево и Русе и обсаждат неуспешно Никопол.През 1446 или 1447 Влад отново сключва мир с турците, съгласявайки се да върне в Османската империя българските бежанци във Влашко[20][21].През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди, въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов. Най-големият му син Мирчо е ослепен и погребан жив в Търговище.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Прието е да се смята, че първата съпруга на Влад II Дракул - Василиса е дъщеря на молдовския войвода Александър Добрия, която му ражда синовете Мирчо II, Влад Цепеш и Раду III Красивия. Втората му съпруга според някои мнения се казва Еупраксия[22]. Румънският историк Флореску пише, че Влад има и дъщеря Александра, омъжена за влашкия болярин Винтила Флореску[23]. Влад IV Монах е незаконнороден син на Влад Дракул.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
  2. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  3. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
  4. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.36. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  5. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.31, рр.37 – 38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  6. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  7. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.37. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  8. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  9. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  10. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  11. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.39. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  12. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  13. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.40. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  14. ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.41. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  15. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.41. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  16. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.43. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  17. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.44. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  18. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  19. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  20. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.52. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  21. ↑ Mureşanu, Camil (2001). John Hunyadi: Defender of Christendom, р.140. The Center for Romanian Studies. ISBN 973-9432-18-2.
  22. ↑ Cazacu, Matei (1991). „The reign of Dracula in 1448“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.55. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 53 – 61. ISBN 0-88033-220-4
  23. ↑ Florescu, Radu R. (1991). „A genealogy of the family of Vlad Țepeș“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.250. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 249 – 252. ISBN 0-88033-220-4.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Влад_II_Дракул&oldid=10091911“.