Михай Витязул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михай Витязул
Mihai Viteazul
владетел на Влашко
Михай Витязул Mihai Viteazul 
Роден: 1558 г.
Починал: 9 август 1601 г. (43 г.)

Михай Витязул (Михаил Смелия, рум. Mihai Viteazul) (* 1558; † 9 август 1601) е княз на Влашко (1593 - 1601), Трансилвания (1599 - 1600) и Княжество Молдова (1600). През 19 век румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски. В същото време Михаил е говорел и пишел на среднобългарски език, което може да се види и от родовия му герб.

Михаил е фаворит за Влашки и Молдовски владетел на сина на Михаил Кантакузин Шейтаноглу - Андроник, който и го налага за такъв.

Герб на Михай Витязул

През 1588 г. той става бан на Мехединци, а малко по-късно през същата година и столник (комисар) в двора на Михня Турчитул. През 1593 г. получава титлата бан на Крайова. По това време Влашко се управлява от Александру чел Ръу (Александър Злия). През септември 1593 г. с подкрепата на Османската империя става войвода на Влашко, като поема длъжността на 11 октомври.

През 1594 г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците (15931606) заедно със Сигизмунд Батори от Трансилвания и Арон Вода — войвода на Молдова. През есента на 1595 г. започва походът му срещу османците и за кратко време той успява да овладее няколко малки крепости близо до Дунава, сред които Гюргево, крепостта Флочи, Хършова и Силистра.

През 1595 г. сключва в Алба Юлия (тогава Вайсенбург, нем.: „Weissenburg“) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от Средновековието формална васална зависимост на Влашко от Унгария, в замяна на военна подкрепа.

На 13 август 1595 г. води битка с великия везир Синан паша при Кълугърени, близо до р. Няжлов, която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михай е многонационална — български, сръбски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните митове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През 1596 г. Михай извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които Видин, Плевен, Никопол и Бабадаг.

На 18 октомври 1599 г., близо до Херманщат (днес Сибиу) Михай постига с подкрепата на Хабсбургите важна победа над кардинал Андраш Батори, който през 1599 г. завзема за кратко властта в Трансилвания. В княжеската столица Вайсенбург той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.

Обединяването на Трансилвания и Влашко не е планирано, не е преследвано и не е било цел на елита на Влахия или на православното румънскоговорещо население в Трансилвания, което по това време съставлява около 30-35% от населението на региона. Михай също така не приема титлата „княз на Трансилвания“, а управлява (1599 — септември 1600 г.) като губернатор на кайзера и унгарски крал Рудолф II. Самият Михай не проявява друг интерес към Трансилвания. Обединяването на Трансилвания и Влашко не съответства на мисленето по онова време.

През май 1600 г. влашки войски, командвани от Михай, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михай управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на Михай се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман Ян Замойски и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.

През 1601 г. останалият без власт и територии Михай се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На 3 август 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в Турда той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който вижда в Михай силен политически конкурент.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • К.Велики „Походите на Михаил Витязул на юг от Дунав“ — сп. „Исторически преглед“, бр.1, 1973 г.