Раду I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раду I
княз на Влашко
Radu I.jpg
Раду I със съпругата си Ана
Лични данни
Управление 1377 – 1383
Коронация 1377
Пълно име на румънски: Radu I
Кръщене 1355
Роден
Починал
1383 на 28
Предшественик Владислав I
Наследник Дан I
Семейство
Династия Басараб
Баща Никола Александър Басараб
Майка Мария
Потомци Дан I
Мирчо Стари
Раду I в Общомедия

Раду I (на румънски: Radu I) е владетел на Влашко между 1377 и 1383 г. Всъщност той управлява съвместно с брат си Владислав I поне от 1372 г.[1], но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление. Много историци го отъждествяват с легендарния владетел Раду Негру.

По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал Лайош I Велики между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: „Radano principe di Bulgaria infedele“), отнасящ се до Раду I.[2] Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Раду I има брак с Ана[4][5], от която има син Дан I. След това се жени повторно за дама, позната като монахинята Калиникия, от която има син Мирчо Стари.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.
  2. Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)
  3. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“
  4. Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3465032926), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193
  5. Bassaraba family
Владислав I Владетел на Влашко (1377 – 1383) Дан I