Раду I
| Раду I | |
| княз на Влашко | |
 | |
| Роден |
1330 г.
|
|---|---|
| Починал | 1383 г.
|
| Погребан | Манастир в Куртя де Арджеш, Румъния |
| Управление | |
| Период | 1377 – 1383 |
| Предшественик | Владислав I |
| Наследник | Дан I |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Никола Александър Басараб |
| Братя/сестри | Анна Басараб Владислав І Анка Басараб |
| Деца | Мирчо Стари Дан I |
| Раду I в Общомедия | |
Раду I (на румънски: Radu I) срещан още като Радул Войвода, е четвъртия владетел на Влашко между 1377 и 1383 г. Всъщност той управлява съвместно с брат си Владислав I поне от 1372 г.[1], но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада Видинското царство и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и заедно със съпругата си Анна Басараб е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав, който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал Лайош I Велики между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: Radano principe di Bulgaria infedele), отнасящ се до Раду I.[2] Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.[3]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Раду I има брак с Ана[4][5], от която има син Дан I. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Ана-Калина, от която има син Мирчо Стари.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.
- ↑ Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“
- ↑ Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193
- ↑ Bassaraba family
| Владислав I | → | Владетел на Влашко (1377 – 1383) | → | Дан I |