Анна Басараб
| Анна Басараб | |
|---|---|
| българска царица | |
| Родена |
14-и век
|
| Починала | 14-и век
|
| Други титли | влашка принцеса |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Никола Александър Басараб |
| Братя/сестри | Владислав І Раду I |
| Съпруг | Иван-Срацимир |
| Деца | Доротея Българска Константин II Асен |
Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на влашкия велик войвода Никола Александъру Басараб (1352 – 1364) от втората му съпруга – католичката Клара Добокай. Бащата на Анна е брат на Теодора Басараб, първа съпруга на цар Иван Александър и майка на Иван Срацимир. Анна има по-малка сестра Анка, която е омъжена за Стефан Урош, синът на Елена (сестрата на цар Иван Александър).
Българска царица[редактиране | редактиране на кода]
Анна Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60 г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник съдържащ жития на светици. По всяка вероятност бракът между Анна и Иван Срацимир е реакция и на развода между Иван Александър и Теодора Басараб и цели да отслаби позициите на новата търновска царица, покръстената еврейка. Не е известна ролята, която Теодора Басараб е изиграла за уреждането на брака между сина ѝ и племенницата ѝ, и дали той не е иницииран от самата нея. Очевидно и царица Елена не е била във възторг от постъпката и политиката на брат си, след като и тя омъжва сина си за сестрата на Анна.
След омъжването си за Иван Срацимир Анна Басараб се установява във Видин. Тя ражда на видинския цар две дъщери и един син:
- Константин II Асен
- дъщеря, чието име е неизвестно
- Доротея, кралица на Босна
През 1365 – 1369 Видинското царство е окупирано от Унгария, а царското семейство е държано в плен в Хумник, Хърватия, където всички са принудени да приемат католицизма. По-късно царското семейство е освободено, но в Унгария остават дъщерите на Анна. Едната скоро след това умира, а Доротея е омъжена за босненския бан, а по-късно и крал, Твърдко I.
Царица Анна е известна с това, че по нейна поръчка е съставен т.н. Видински сборник от (1359 – 1360). Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че царицата вероятно е приела православната вяра. В едно писмо до майка ѝ Клара от 1370 г. става ясно, че към датата на писмото, Анна отново била католичка.
През 1396 г. след разгрома на кръстоносците в битката при Никопол, Баязид I превзема Видин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. Бурса в Мала Азия. Царица Анна, вероятно се е завърнала във Влашко, където са управлявали войводите от династията Басараб.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
- Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014