Анна Басараб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Басараб
българска царица
Родена
14-и век
Починала
14-и век
Други титливлашка принцеса
Семейство
РодБасараб
БащаНикола Александър Басараб
Братя/сестриВладислав І
Раду I
СъпругИван-Срацимир
ДецаДоротея Българска
Константин II Асен

Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на влашкия велик войвода Никола Александъру Басараб (1352 – 1364) от втората му съпруга – католичката Клара Добокай. Бащата на Анна е брат на Теодора Басараб, първа съпруга на цар Иван Александър и майка на Иван Срацимир. Анна има по-малка сестра Анка, която е омъжена за Стефан Урош, синът на Елена (сестрата на цар Иван Александър).

Българска царица[редактиране | редактиране на кода]

Съвременен портрет на цар Иван Срацимир

Анна Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60 г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник съдържащ жития на светици. По всяка вероятност бракът между Анна и Иван Срацимир е реакция и на развода между Иван Александър и Теодора Басараб и цели да отслаби позициите на новата търновска царица, покръстената еврейка. Не е известна ролята, която Теодора Басараб е изиграла за уреждането на брака между сина ѝ и племенницата ѝ, и дали той не е иницииран от самата нея. Очевидно и царица Елена не е била във възторг от постъпката и политиката на брат си, след като и тя омъжва сина си за сестрата на Анна.

След омъжването си за Иван Срацимир Анна Басараб се установява във Видин. Тя ражда на видинския цар две дъщери и един син:

През 1365 – 1369 Видинското царство е окупирано от Унгария, а царското семейство е държано в плен в Хумник, Хърватия, където всички са принудени да приемат католицизма. По-късно царското семейство е освободено, но в Унгария остават дъщерите на Анна. Едната скоро след това умира, а Доротея е омъжена за босненския бан, а по-късно и крал, Твърдко I.

Царица Анна е известна с това, че по нейна поръчка е съставен т.н. Видински сборник от (1359 – 1360). Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че царицата вероятно е приела православната вяра. В едно писмо до майка ѝ Клара от 1370 г. става ясно, че към датата на писмото, Анна отново била католичка.

През 1396 г. след разгрома на кръстоносците в битката при Никопол, Баязид I превзема Видин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. Бурса в Мала Азия. Царица Анна, вероятно се е завърнала във Влашко, където са управлявали войводите от династията Басараб.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014