Раду VII Паисий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раду VII Паисий
княз на Влашко
Radu Paisie - Cozia.jpg
Влад VII Паисий
Лични данни
Управление 1534, 15351545
Пълно име на румънски: Radu Paisie
Предшественик Влад VIII Винтила
Семейство
Бракове Стана
Роксандра
Раду VII Паисий в Общомедия

Раду VII Паисий (на румънски: Radu Paisie) е княз на Влашко за кратко през 1534 г. и отново през 1535-1545 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден около 1500 г.[1], но с не докрай изяснен произход. Според някои историци той е син на Раду IV Велики от брака му с Каталина Църноевич, според други е обикновен член на болярския съвет, с одобрението на който се издигат влашките князе.

Смята се, че рожденото му име е Петру и че е свързан с областта Арджеш в Мунтения.[2] Известно е също, че има сестра Кърстина. [3]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1534 г. болярски заговор срещу тогавашния княз Влад VIII Винтила опитва да качи Раду на трона, но само за два месеца Винтила се разправя жестоко със съзаклятниците и си връща властта. Раду влиза в манастира в Куртя де Арджеш, според някои историци е принуден да го направи от Влад Винтила след неуспешния опит за преврат.[4] Така или иначе в манастира той е игумен Паисий. След убийството на Влад Винтила през юни 1535 г. Раду най-после сяда на трона и управлява в следващите десет години.

През февруари 1545 властта му е отнета и той е екскортиран в Османската империя, но му е позволено да запази част от богатството си. Сигурен, че отново ще спечели трона, той дарява на султан Сюлейман I сумата от 500 000 акчета и прави различни дарения на манастирите в Света гора.[5] Въпреки това той никога не получава отново възможност да управлява Влахия, а е пратен в Египет, където и по всяка вероятност умира без да е известна точната дата.[6][7] [8]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първият брак на Раду Паисий е със Стана.[9][10] След смъртта на жена си влиза в манастира в Куртя де Арджеш.

Вторият му брак е с Роксандра, за чието потекло има спорове, но една от хипотезите е, че е дъщеря на Нягое I Басараб.[11]

Неговите деца са Марко, Влад, Петрешку I Добрия, Мария, Войка и Кърстина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Valentin Gheonea, "Un domnitor controversat — Radu Paisie", in Magazin Istoric, September 1996, p. 50.
  2. Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459
  3. Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459
  4. Valentin Gheonea, "Un domnitor controversat — Radu Paisie", in Magazin Istoric, September 1996, p. 49
  5. Valentin Gheonea, "Un domnitor controversat — Radu Paisie", in Magazin Istoric, September 1996, p 51.
  6. Constantin Căpitanul Filipescu, Istoriile domnilor Țării-Românești cuprinzînd istoria munteană de la început până la 1688, р.60. Bucharest: I. V. Socecu, 1902. OCLC 38610972
  7. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.65, р.138 Bucharest: Luceafărul S. A., [1932]
  8. Valentin Gheonea, "Un domnitor controversat — Radu Paisie", in Magazin Istoric, September 1996, p 51.
  9. Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65, р.293, р.307. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459
  10. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.138. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932]
  11. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.65 Bucharest: Luceafărul S. A., [1932]