Михня III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михня III
Воевода на Влашко
063 - Mihail Radu.jpg
Монета с изображение на Михня III
Лични данни
Управление 16581659
Роден
Починал
Предшественик Константин Щербан Басараб
Наследник Георге Гика
Семейство
Баща Раду IX Михня
Майка Аргира Минети
Михня III в Общомедия

Михня III (на румънски: Mihnea al III-lea) с рождено име Михаил Раду[1] (? – 6 април 1660) е княз на Влашко от март 1658 до ноември 1659.

Михня е син на войводата Раду IX Михня и заедно с по-големия си брат Александру V Коконул е последният от династията Басараб. Преди да бъде назначен от султана за княз на Влашко на мястото на отстранения Константин Щербан, той живее дълги години в Константинопол, където има влиятелни приятели сред османците. Приятел е на великия везир Кенан паша и неговата съпруга Атике, дъщеря на султана, като според Евлия Челеби дори е осиновен от тях.[2] Въпреки че прекарва двадесет години сред турците из султанските дворци, той запазва християнската си вяра и редовно се изповядва.[3]

Скоро след като става войвода на Влашко Михня започва въоръжена борба за отхвърлянето на османската власт и приема името Михай по примера на своя предшественик Михай Витязул. Но болярите, търсейки мир и съглашателство с Високата порта, не го подкрепят и той е принуден да търси съюз с Трансилвания. На 4 октомври 1659 г. в замъка Бран Михня сключва договор с княз Дьорд II Ракоци за съвместни действия срещу Османската империя.[4]

На 20 октомври 1659 г. Михня започва военни действия като овладява крепостите Браила и Турну.[5] На 23 ноември води още един успешен бой с изпратената османска войска като я разгромява, но през декември турците хвърлят срещу него като наемници кримските татари и му нанасят поражение. Бяга от Влашко в Трансилвания, където умира вероятно отровен на 5 април 1660 г. на следващия ден след като присъства на пиршество, дадено от бившия княз в изгнание Константин Щербан.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]