Стефан Куция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Стефан Куция (на румънски: Ștefan Șchiopul) (31 юли 1584 - 21 март 1602) е съвладетел, княз на Княжество Молдова в периода 1589-1591 г. заедно с баща си Петър VI Куция.[1]

Той е син на Петър Куция от брака му с Ирина Ботезата, дойка от цигански произход[2], и е избран за съвладетел наравно с баща си едва на четиригодишна възраст. В Молдова подобно на Трансилвания, Влашко и Полша князете се избират най-често от болярския съвет като в редица случаи, какъвто е този, за съвладетел може да бъде избран и малолетен наследник на княза.

През 1591 г. Петър VI Куция е отстранен от трона и търси убежище в Австрия, а с него заминава и синът му Стефан. През 1600 г. Стефан се жени за Флориса Басараб, дъщеря на княз Михай Витязул.

Стефан умира на 21 март 1602 г. ненавършил 18 години, в италианския град Болцано.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Constantin C. Giurescu & Dinu C. Giurescu, Istoria Românilor Volume II (1352-1606), Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1976.
  2. Elena Marushiakova, Vesselin Popov „Gypsies in the ottoman Empire“, University of Hertfordshire 2001. ISBN 1902806026, p. 84. Следва да се отбележи, че смесените бракове са многобройни, вкл. между боляри и обикновени граждани, както и в случаите, когато боляринът и болярката не са можели да имат собствени деца, и са прибягвали за целта до помощта на техни придворни цигани
  3. Jean Nouzille La Moldavie, Histoire tragique d'une région européenne, Ed. Bieler, (ISBN 2-9520012-1-9)