Александру Йоан Куза
|
Александру Йоан Куза Alexandru Ioan Cuza |
|
|---|---|
| румънски владетел | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Свети Трима Светители, Яш, Румъния |
|
|
|
| Религия | Румънска православна църква |
| Образование | Парижки университет |
| Партньор | Мария Обренович |
| Подпис |
 |
| Александру Йоан Куза в Общомедия | |
Александру Йоан Куза (на румънски: Alexandru Ioan Cuza, Александру Йоан I; р. 20 март 1820 г. в Галац / Бърлад (според други източници) Румъния – † 15 май 1873 г., Хайделберг, Германия), е основателят на съвременна Румъния, обединил страната, и първи владетел на Румъния (1859 – 1866 г.).
На 5 януари 1859 г., в Яш, Александру Йоан Куза е избран за владетел на Молдова.
На 24 януари 1859 г., в Букурещ, Александру Йоан Куза е избран за владетел и на Влашко. На 24 декември 1861 г., въпреки че двете княжества са под върховенството на Османската империя, той обявява създаването на държавата România (Румъния) със столица Букурещ.
Александру Йоан I и избраният министър-председател Михаил Когълничану започват поземлени реформи по френски образец. С това обаче предизвикват недоволството на църковния клир и едрите земевладелци, както и на Русия и Османската империя. Същевременно Александру Йоан I е донякъде пречка за окончателното обединяване на двете княжества. Тогавашните политици са виждали изхода в това на трона да седне признат европейски княз. Така в 4:00 ч. сутринта на 22 февруари 1866 г. конспиративна група военни нахлува в двореца, за да го принуди да подпише абдикирането си. През следващите дни е изпратен зад граница.
С това тронът е освободен за следващия румънски владетел – Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген, който на 26 март 1866 г. официално встъпва като владетел на Румъния.
Александру Йоан Куза умира на 15 май 1873 г. в изгнание в Хайделберг.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| … | → | княз на Румъния (1859 – 1866) | → | Карол I |
|