Александру Йоан Куза
| ||||||||||
Александру Йоан Куза (на румънски: Alexandru Ioan Cuza, Александру Йоан I; р. 20 март 1820 г. в Галац / Бърлад (според други източници) Румъния - † 15 май 1873 г., Хайделберг, Германия), е основателят на съвременна Румъния, обединил страната, и първи владетел на Румъния (1859 - 1866 г.).
На 5 януари 1859 г., в Яш, Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова. На 24 януари 1859 г., в Букурещ, Александру Йоан Куза е избран за владетел на Влашко. На 24 декември 1861 г., въпреки че двете княжества са под върховенството на Османската империя той обявява създаването на държавата România (Румъния) със столица Букурещ.
Александру Йоан I и избраният министър-председател Михаил Когълничану започват поземлени реформи по френски образец. С това обаче предизвикват недоволството на църковния клир и едрите земевладелци, както и на Русия и Османската империя. Същевременно, Александру Йоан I е донякъде пречка за окончателното обединяване на двете княжества. Тогавашните политици са виждали изхода в това на трона да седне признат европейски княз. Така, в 4.00 ч. сутринта на 22 февруари 1866 г. конспиративна група военни нахлува в двореца, за да го принуди да подпише абдикирането си. През следващите дни е изпратен зад граница.
С това тронът е освободен за следващия румънски владетел – Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген, който на 26 март 1866 г. официално встъпва като владетел на Румъния.
Александру Йоан Куза умира на 15 май 1873 г. в изгнание в Хайделберг. [1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| … | → | княз на Румъния (1859 – 1866) | → | Карол I |
