Михаил Когълничану

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Когълничану
румънски държавник
Mihail Kogălniceanu.jpg
Роден
Починал
Погребан Румъния

Образование Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област история
Подпис Signature of Mihail Kogalniceanu.png
Михаил Когълничану в Общомедия

Михаил Когълничану (на румънски: Mihail Kogălniceanu) е бележит румънски политик (министър-председател, външен министър), учен (академик, историк) и публицист.

Става министър-председател на Румъния през 1863 г., когато владетел на страната е Александру Йоан Куза. Когълничану е горещ привърженик на аграрната реформа. На 25 декември 1863 г. прокарва закон за секуларизация (отнемане на манастирските имоти). По-късно разработва проектозакон за аграрната реформа, против който се изправят румънските едри земевладелци и заради който е бламиран от правителството. Подава оставка през 1865 г.

Периодът, в който Когълничану е министър-председател на страната, е време на засилено развитие на българското четническо движение. След преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от Румъния в България, правителството му е обвинено от Високата порта и великите сили, че нарушава неутралитета си и подпомага българските въстаници. В тази връзка Когълничану произнася реч в румънския парламент с цел да успокои чуждите дипломати, че Румъния е лоялна към Турция и че ще продължи да спазва заявения неутралитет.

Присъства при подписването на Берлинския договор като представител на Румъния.

М. Когълничану е председател на Румънската академия в периода 1887 – 1890 г.

Името му носят международното летище в гр. Констанца, Румъния (от 1950-те години) и румънска военна база. На негово име е прекръстено и добруджанското село Еникьой в което 1866-67 г. Васил Левски е бил учител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Николае Крецулеску министър-председател на Румъния (24 октомври 1863 – 6 февруари 1865) Николае Крецулеску