Еникьой (окръг Тулча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Еникьой Mihail Kogălniceanu | |
---|---|
— село — | |
![]() Еникьойският храм „Св. св. Кирил и Методий“, в който е пял Васил Левски | |
Страна | ![]() |
Окръг | Тулча |
Надм. височина | 20 m |
Население | 1927[1] души (2002) |
Пощенски код | 827145 |
Еникьой (на румънски: Mihail Kogălniceanu, Михаил Когълничану, старо име Enichioi, Еникьой) е село в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния, разположено на 20 km южно от град Тулча и река Дунав и на 18 km северно от град Бабадаг. Общината му днес включа самото село Еникьой и селата Конгаз и Хаджилар. Разстоянието от селото до черноморската лагуна Расим югоизточно от него е 12 km. На 6 юли 2011 г. в селото е официално открит барелефен паметник на Васил Левски.
География[редактиране | редактиране на кода]
Еникьой е център на община, която включва още две села – Конгаз (Ръндуника), разположено на 7 km от Еникьой, и Хаджилари (Лъстуни), на 3 km западно. Път DN22 Тулча – Кюстенджа свързва селото с двата големи окръжни града. Железопътната гара на селото е на 3 km от центъра на жп линията от Тулча, която при Йовково се свързва с българските железници. В непосредствена близост, (на 4 km) има и гражданско летище. Пътническите полети до него са преустановени и то се използва само от селскостопанската авиация.
Землището на селото е разположено на обширно равнинно плато с гористи хълмове в Северна Добруджа. То се пресича от север към юг от речно корито, което се влива в езерото Бабадаг. Водният отток се увеличава по време на големи дъждове, но впоследствие силно намалява и дори пресъхва през лятото.
Климатът е умерено-континентален за крайморска степна зона. Близостта на морето дава мека зима, но лятото най-често е горещо. Средната годишна температура е 11,1 °С, с най-студен месец януари (0,8 °С) и най-топъл юли. Средното годишно количество на валежите е 750 mm.
Има остатъци от широколистни гори по хълмовете и диви степени видове в необработваните полски местности. Преобладават гризачи, птици, характерни за степната зона, безгръбначни.
История[редактиране | редактиране на кода]
Праистория и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите находки показват наличието на културно население в тези земи от дълбока древност. Най-старите находки се свързват с тракийските племена на гетите и римската епоха.
В ранното Средновековие това е районът, в който хан Аспарух основава Българската държава. След период на византийско управление въстанието на Асен и Петър възстановява българската власт. При падането под османска власт районът е част от феодално раздробената в края на 14 в. българска държава управлявана от деспотите Добротица и Иванко. В землището на селото е открита най-богатата находка на татарски монети в днешна Румъния. В последните години на властването си Иванко, притиснат от турците, признава върховенството на татарския хан и неговите монети носят такава контрамарка.
Ново време[редактиране | редактиране на кода]
През 19 в. това е едно от значимите места на Българското национално възраждане. През Руско-турската война 1829 – 1830 г. тук се преселват много българи от Северна и Източна Тракия и оттук води името си Еникьой, което преведено от турски език значи Новоселци, а в селото идват и преселници от едноименното село Еникьой в Източна Тракия (днес в Турция). Според Антон Борлаков, през 1866 г. в селото Васил Левски учителства и организира населението за отпор срещу турци и татари.[2]
През Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. в селото се настаняват тракийски българи, преселили се по-рано в Бесарабия и вървящи с руската армия. Местните българи работят усърдно за икономическия си просперитет и участват активно в църковно-националните борби, основават се българско училище и църковна община. Имената на легендите на националноосвободителните ни борби Васил Левски, Любен Каравелов, Стефан Караджа и поп Харитон са тясно преплетени в историята на този стар български край. Активна румънска колонизация започва след Берлинския договор в 1878 г.
След прогонването на румънските власти от Добруджа по време на Първата световна война жителите на селото веднага възстановяват българската общинска власт, църква и училище и изпращат две последователни петиции-телеграми до министър-председетеля и Народното събрание, с които категорично искат присъединяване към България:[3] първата е от Селската комисия с председател Димитър Стоянов Гемишлиев, а втората – от новообразувания орган на местната власт – „Народен комитет на с. Еникьой, Тулчанска околия“ с председател Иванчо Козарев. Последният участва и депутацията до София, връчила на министър-председателя Васил Радославов меморандума от „Първия добруджански велик народен събор“,[4] който учредява „Централния добруджански народен съвет“ и селищните организации и „Ръководни комитети“, като органи на местната власт. Еникьойци активно участват и във „Втория добруджански велик народен събор“, на който е учредено „Първо добруджанско областно събрание“ и е избрана 33-членна „Изпълнителна комисия“ с неограничени правомощия. Депутати от селото на него са Кирчо Иванов Кирчев и Кралю Желев.[5]
По Берлинският протокол селото заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С Ньойския договор Антантата предава областта под румънската власт, но до 1940 г. населението тук остава изключително българско, когато по Крайовският договор е принудително изселено от румънската власт.
Васил Левски и с. Еникьой[редактиране | редактиране на кода]
След участието си в Първата българска легия и кратко учителстване Апостолът на свободата Васил Левски посещава Тулча, където живее Стефан Караджа, и се установява в с. Еникьой[6] през март 1866 г., където по препоръка на Цаню Захариев и Васил Тотьович е назначен за учител в българското училище на селото. То първоначално се помещава в къщата на Къньо Желязков. Като даскал Левски има квартира в същата къща. Друг негов хазяин е Кольо Каябашев. През октомври Дяконът минава във Влашко, връща се след два месеца и от началото на 1867 г. отново е учител тук, този път в съседното село Конгаз. Левски в тези години често пее като псалт на службите в Еникьойския храм „Св. св. Кирил и Методий“. С гласа, честността и ведрия си нрав дяконът печели възхищението на местните хора. Той не допуска разпространените тогава телесни наказания на учениците и възпитава чувството за красота у децата, като им показва как да подреждат брани в гората цветя и клонки, и да красят с тях класната стая. Заедно с учителстването Левски развива революционна пропаганда и в 1866 г. организира патриотична „Тайна дружина“,[7] които да подготви населението за бъдещо въстание и за активна самозащита срещу постоянните издевателства на черкези, татари и турци. Организира борби и състезания, занятия по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба, надбягване и др. Обикаля околните села и привлича съмишленици. Запознава се и с поп Харитон, тогава свещеник в с. Конгаз. Не е изключено тук Апостолът да получава прозвището си. В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев пише: ”Дяконе Василе, Лъвски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”. През пролетта на 1867 г. Левски заминава за Влашко, където става знаменосец в четата на Панайот Хитов. По свидетелства на очевидци над 70 г. след това еникьойци пазели и се радвали на плодовете на 3 крушови дървета, посадени от Апостола в църковния двор до училището. Западно от пътя, навлизащ в селото, е сградата на старото училище.
Храмът, в който пее Левски − „Св. св. Кирил и Методий“, е изписан в 1866 г. от видните майстори от Тревненската художествена школа – зографите Захария Цанюв и сина му Цаню /Стефан/ Захариев, тяхна творба е и иконостасът му. Патронната икона на храма е подарена от Васил Тотьович – роднина на Левски от Карлово по майчина линия. Рисувана е същата година от споменатите тревненски зографи. Младият зограф е силно повлиян от личността и идеите на Апостола, с който 3 месеца делят квартира и легло в Еникьой,[8] и става един от революционерите, участвали в битките на Тревненската чета през Априлското въстание. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е запазена и въпреки скромния ѝ облик, и до днес в нея се извършва богослужение. Запазено е и училището на Левски, днес в него е медицинската служба на селото. На 6 юли 2011 г. на входа на сградата е официално открит барелефен паметник на Васил Левски, поставен от ВМРО.[9]
Икономика и съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]
Селото е прекръстено на името на Михаил Когълничану. Скотовъдството и земеделието и днес са основен поминък на населението. Сеят се житни култури. Особено важна е маслодайната рапица. Животновъдството се развива основно в свинекомплекса и в комплекса за отглеждане на агнета, но и в по-малките стопанства на домакинствата и в семейните асоциации. В общината се отглеждат около 10 730 птици, 656 говеда, 2255 кози, 8845 овце, 1195 свине, 253 коня, 387 семейства пчели.
Общината е с население 3872 души и обхваща 14 016 ха, от които земеделски земи са 7561 ха, а от тях се обработват 6011 ха. Трудово заети са 1025 души, от които в селското стопанство 815. Възрастово най-голяма е групата на населението между 17 и 60 години – 66,8%, младежите под 17 години са 25,8%, а хората над 60 годишни са 7,4%. Мъжете са 50,7%, а жените 40,3% от населението.
Общината е електрифицирана, питейното водоснабдяване обхваща 80%, а асфалтовите настилки 3% от площта ѝ, има кабелна телевизия и интернет. Работят три детски градини, три основни училища (по едно във всяко от съставните ѝ селища) и едно средно училище в общинския център. Като медицински практики има две аптеки и два лекарски кабината.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Работили и живели в Еникьой
Васил Левски – в 1866 – 1867 г. работил като учител в селото и в съседното с. Конгаз
Васил Тотьович – роднина на Левски по майчина линия, ктитор на църквата в селото
Захария Цанюв (1810 – ?) – иконописец от Трявна, зографисал църквата в селото
Цаню (Стефан) Захариев (1840 – 1902) – революционер и иконописец от Трявна, участник в Тревненската чета през Априлското въстание, зографисал църквата в селото
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Сайт на община Еникьой[неработеща препратка]
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
- ↑ [в-к "Добруджа бр. 66/26.XI.1917.]
- ↑ [в-к "Добруджа бр. 90/1.II.1918.]
- ↑ [в-к "Добруджа бр. 182/9.IX.1918.]
- ↑ Левски в спомените на съвременниците си Събрал и изследвал Стефан Каракостов, С 1987
- ↑ Антон Борлаков, Народната просвета в Добруджа, в-к Добруджа, бр.1 стр. 2, Бабадаг, 27.06.1917.
- ↑ Цаню Захариев Спомени за Левски, архив на оригинала от 25 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090225104437/http://levski.8k.com/zanzahariev.htm, посетен на 2011-01-23
- ↑ Паметна плоча на Левски откриват в севернодобруджанското село Еникьой - 2011.06.27 - Други - новини от Добрич. // www.dobrichonline.com.