Василий Лупу
| Василий Лупу Vasile Lupu | |
| княз на Молдова | |
 Портрет на Василий Лупу | |
| Роден |
1595 г.
|
|---|---|
| Починал | 1661 г.
|
| Погребан | Свети Трима Светители, Яш, Румъния |
| Управление | |
| Период | 1634 – 1653 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | Стефаница Лупу |
| Василий Лупу в Общомедия | |
Василий Лупу (на молдовски: Василе Лупу; 1595 – 1661) е молдовски княз (войвода), управлявал от 1634 до 1653 г. Организира всеправославния и светлейши синод в Яш.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Василий е син на Никола Коча Лупу. Съществуват противоречия относно народностния произход на този княз. Смята се, че той е от смесен албано-гръко-влашки произход. Според някои проучвания родът му по бащина линия е с албански и/или гръко-аромънски корени, като се заселва във Влашко от Арбанаси, днешна България, където предците им преди това се преселват от Епир. Майка му вероятно е молдовска влахинка.[1][2][3][4]
Неговият произход е отбелязан в едно житие на Света Петка Търновска, чийто автор е критският грък Мелетий Сиригос. Същият е основен съветник на Василий Лупу по религиозните дела. Спирайки се на православния събор, проведен през 1642 г. в Молдова, Сиригос пише:
| „ | Присъстваше и Васил войвода, на когото прадедите са от албански род, от село наричано Алванитохори на Каркиануполис в Търновска епархия. | “ |
От друга страна във въведение на грамота на патриарх Партений I се казва, че е обявил за ставропигиално село:
| „ | Алванитохорион в Червенската епископия, родина на владетеля на Молдова – Василий. | “ |
Не е ясно за кое Арбанаси става въпрос. Някои изследователи приемат, че Алванитохори на Каркиануполис означава Арбанаси край Марцианопол, и че се касае за днешното Пороище, Разградско. Същевременно, близо до останките на Марцианопол се намира село Староселец, което през Османското владичество също носи името Арбанаси. Други учени смятат, че щом селото е попадало в Търновска епархия и Червенската епископия, то е било Арбанаси край Търново.
Точната година на раждането на Лупу не е известна. Различните румънски историци поставят годината му на раждане между 1590 и 1597. През 1593 г. баща му е вече велик княз на Молдова, а след година е господар на Влашко и по това време вече е женен за Ирина, дъщеря на молдовски болярин. Това означава, че Василий е роден по тези земи.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Лупу прекарва голяма част от управлението си в борба с влашкия княз Матей Басараб, опитвайки се да наложи сина си на трона в Букурещ. След един бунт на местните боляри срещу идващите от чужбина фанариоти (главно гърци) по благоволение на Портата, Лупу Кочи успява през 1634 г. да заеме молдовския трон.
Василе Лупу има качества на способен администратор и финансист, което го превръща в най-богатия човек в източноправославния свят по негово време. Василе Лупу вижда в себе си основен защитник на християнството в Османската империя и мечтае за възстановяване на Византия. В двора на издигната за Яшкия събор манастирска църква посветена на тримата всеправославни кападокийски светители отваря първото висше славяно-гръцко училище, по-известно по неговото име като Академия Василиана, просъществувало до смъртта му.
Свален е от княжеския престол в 1653 г. След това заминава в изгнание и умира като фанариот в Цариград през 1661 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Княз Василий Лупу има два брака:
1) с Тудоска, от която има четири деца:
- Йоан Лупу, претендент за трона на Влахия през 1636 г.
- неизвестна по име дъщеря, омъжена за венецианския посланик
- Мария Лупу, омъжена за литовския велик княз Януш II Радживил
- Роксана Лупу (1630 – 1687), омъжена за Тимош Хмелницки
-
Портрет на Мария Лупу с първата жена на съпруга си княз Януш II Радживил -
Пощенска марка с образа на Роксана Лупу
2) с Екатерина, от която има едно дете:
- Стефаница Лупу (1641 – 1661), княз на Молдова (1659 – 1661)
Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена и сина им Стефаница Лупу се намират в построената от Василий Лупу църква „Три Светители“ в Яш.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, Entangled Histories of the Balkans – Volume One: National Ideologies and Language Policies, BRILL, 2013, ISBN 90-04-25076-X, p. 94.
- ↑ Runciman, Steven, The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge University Press, 1985, ISBN 978-0-521-31310-0, pp. 286 – 7; 341 – 3; 370.
- ↑ Evguenia Davidova, Wealth in the Ottoman and Post-Ottoman Balkans: A Socio-Economic History, I.B.Tauris, 2016, ISBN 0-85773-949-2: „But in 1641 the Moldavian prince Vasile Lupu, who was of Albanian origin from Epirus (his family took refuge with other mercenaries in Arbanasi, before they moved to Moldavia), paid off the debt with his own funds.“
- ↑ Ioan Bolovan (1997). A History of Romania. Center for Romanian Studies, ISBN 973-98091-0-3, p. 287. Voivode of Moldavia Vasile Lupu was an Albanian from Arbanasi, probably with distant origin from Epirus, a region of mixed population. The majority of the population of the famous region is Greek and Albanian, but there live also thousands of real Epirotes, the Romanian-speaking Vlachs of Pindus. This has served as a base for fabrications according to which Lupu was a Greek or a Vlach (Aromanian). Some Romanian historians explain that Epirote Vlachs are in fact Romanians and for this reason it is claimed Lupu was a Romanian. However, the most interesting fabrication is that Lupu was a Bulgarian because his father lived in Arbanasi, which today is part of Bulgaria.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Екип 7, 13 юли 2015, Защо от Пороище няма княз, въпреки че много ни се иска?[неработеща препратка]
- Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67. Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine.