Свети Трима светители (Яш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манастир Трима светители
Mănăstirea Sfinții Trei Ierarhi din Iași
Реставрираната църква на манастира
Реставрираната църква на манастира
Relief Map of Romania.png
47.1597° с. ш. 27.5847° и. д.
Местоположение в Румъния
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Romania.svg Яш, Румъния
Стил уникална и смела еклектика
Изграждане 1637-1639
Сайт www.manastireasftreiierarhi.ro
Манастир Трима светители в Общомедия

„Трима светители“ (на румънски: Mănăstirea Sfinții Trei Ierarhi din Iași), е православен манастир в Яш, Румъния.

Манастирът е в списъка на чакащите за одобрение като обект на световното наследство в Румъния на ЮНЕСКО[1].

Църквата с целия манастирски комплекс около нея е издигната между 1637 и 1639 години в тогавашната молдовска столица в чест на тримата светители на православната вяра (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст) и е осветена от местния молдовски епископ Варлаам. През 1640 г., княз Василий Лупу, всеизвестен защитник и покровител на православната вяра и църква открива в манастира първата печатница в Молдавия и още по-известния Василиевски духовен колеж, прерастнала в Княжеска академия на Яш (1707-1821) и обърната днес в Яшки университет.

Манастирската църква е посветена от българина Василий Лупу на 20-те манастира на Атон. [2] В нея са донесени през 1641 г. от Константинопол специално за целта по свикания Яшки синод - мощите на Света Петка Българска (жената покровител на българите и Втората българска държава). Предходно, през 1638 г., гръцкият етнарх и вселенски патриарх Кирил Лукарис е потопен в Босфора от еничарите. Своеобразното наказание в торбата, му е наложено заради ерес и държавна измяна, като той е издаден на правоверните от йезуитите.

В двора на манастира пред църквата и мощите на Света Петка Българска се провежда всеправославния и светлейши Яшки събор на който е препотвърден Символа на вярата с Изповед на вярата.

В двора на църквата са погребани Димитрие Кантемир (1673-1723) и Александру Йоан Куза - първият владетел на Обединено княжество Влашко и Молдова (1859-1866).

Архитектурата на храма е уникална, изключително смела за времето си и еклектична. Съчетава в себе си готика, ренесанс и многобройни ориенталски стилажи в декорацията. Крайният резултат е изключително майсторско постижение на изкуството. В готическата зала на манастира се намира религиозен музей на изкуството. Камбанарията на манастира е издигната Василий Лупу и на нея е инсталиран огромен часовник, който е и първия такъв за обществено ползване на териториите на Влашко и Молдова (1654). [1] През 1882 г. при реставрацията му целия часовников механизъм е разглобен и транспортиран до Франция, където ѝ остава в музейна експозиция до днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Romanian Register of Historical Monuments in Iaşi County
  2. Florin Mihai, "Cum şi de ce s-a zidit Biserica 'Trei Ierarhi'", Adevărul, 31 юли 2012; Посетен на 3 септември 2012

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Румъния“         Портал „Румъния