Богослужебен език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование. С други думи това е работният език на църквата като институция.[1]

Богослужебни езици[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шумерски език, най-древният ритуален език в Двуречието;
  2. Древноеврейски език или класически иврит, езикът на Библията;
  3. Староарамейски език;
  4. Старогръцки език, Септуагинта;
  5. Коптски език;
  6. Геез;
  7. Авестийски език;
  8. Санскрит;
  9. Пали;
  10. Класически китайски език на конфуцианството;
  11. Етруски език в Древен Рим;
  12. Латински език;
  13. Грабар;
  14. Готски език;
  15. Класически арабски език;
  16. Църковнославянски език на основата на старобългарски за Slavia Orthodoxa;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язык богослужения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​