Древноеврейски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Древноеврейски език
ŝəpat kənáʕan, yəhudit, ʕibrit
Страна Ерец Израел
Регион Ханаан
Говорещи богослужебен език
Писменост еврейска азбука, Финикийска писменост
Систематизация по Ethnologue

-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Северозападно семитски
....-Ханаански
.....→Древноеврейски
[1]

hbo
Кодове
ISO 639-3 hbo

Древноеврейският език, също библейски иврит (на иврит: עִבְרִית מִקְרָאִית) или класически иврит (на иврит: עִבְרִית קְלָסִית) е архаичната форма на иврит, ханаански, семитски език, който се говори в областта известна като Ханаан, приблизително на запад от река Йордан и на изток от Средиземно море.

През I хилядолетие пр. Хр. е както говорим така и писмен, като постепенно излиза от употреба. Основните писмени паметници на/за древноеврейския език са еврейското „Свето Писание“ (Танах, Стар завет), а небиблейските източници са немногобройни епиграфски текстове и фрагменти от такива от книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов.

Съмременният иврит е форма на древноеврейския език.

Граматика, лексика и писане[редактиране | редактиране на кода]