Димитрие Кантемир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитрие Константинович Кантемир
молдавски владетел
Димитрие Константинович Кантемир 
Роден: 26 октомври 1676 г.
Починал: 1 септември 1723 г. (46 г.)

Димитрие Константинович Кантемир е молдовски, османски и руски държавник и учен, господар (войвода) на васалното Княжество Молдова (1693, 1710 – 1711), светлейши княз на Руското царство (1711) и на Свещената Римска империя (1723). Член е на Пруската академия на науките.

Роден е в молдовското село Силищен (днес в окръг Васлуй, Румъния, близо до град Яш, край границата с Република Молдова) в семейство на Константин Кантемир, господар на васалното Княжество Молдова. Рано губи майка си. Баща му е неграмотен и довежда на децата си гръцки учители, за да получат добро домашно образование.

След като баща му получава през 1685 г. молдовския трон, според обичая изпраща Димитрие в Константинопол като заложник наместо по-големия му брат Антиох. По време на тригодишния си престой в османската столица Димитрие усъвършенства знанията си по литература, философия, музика, османски, арабски, персийски и други езици, изучава история на Османската империя в патриаршеската Велика народна школа.

През 1691 г. Кантемир се завръща в Яш, а след смъртта на баща си през 1693 г. едва 17-годишен е избран от Високата порта за господар на Молдова. Под натиска обаче на Константин Бранковяну (господар на васалното Княжество Влахия и съперник на рода Кантемирови) само след 20 дни е свален от трона.

Завръща се в Константинопол, където живее с известни прекъсвания до 1710 г. През този период Димитрие Кантемир публикува първите си произведения по философия, етика, музика, описание на Молдова и Османската империя. Той е също виртуозен изпълнител на тамбура и ней, организира музикално училище, в което събира и записва турски мелодии и композира свои оригинални произведения. Негови музикални произведения се изпълняват до днес, считани са за турска класическа музика[1].

По време на Прутската война (1710) Димитрие Кантемир е назначен отново за господар на Молдова и трябва да вземе участие във въоръжените действия срещу османския противник. Османските надежди във верността на Димитрие Кантемир обаче са напразни, понеже още в Константинопол той се свързва с руския дипломат и посланик Пьотър Толстой. По силата на по-късен сепаративен договор от Луцк с руския цар Петър Велики Кантемир поставя управляваната от него Молдова под руска протекция. Развоят на войната обаче решава друго и Димитрие Кантемир заедно с 1000 молдовски боляри заминава за Русия.

Нарежда се сред най-приближените съветници на руския цар Петър І. Получава от Руското царство титлата „светлейши княз“ ведно с поземлени владения: Димитровка (днес град Дмитровск в Орловска област) и Кантемировка (днес сгт. във Воронежка област). Притежава също имението Чорная Гряз (Чёрная Грязь, на територията на днешния дворцов музей-резерват Царицино в Москва) и къща в Санкт Петербург. По време на кампанията на Петър І срещу Персия Кантемир е начело на походната царска канцелария, издавайки прокламации и манифести към народа на Персия.

Димитрие Кантемир има 2 дъщери и 4 сина. Дъщеря му Мария Кантемир е любовница на Петър I и му ражда син, за когото е имало планове да наследи царската корона, но момчето умира съвсем малко.

За времето си (преди Просвещението) Кантемир е изключително образован учен полиглот – освен родния си език владее османски турски, персийски, арабски, гръцки, латински, италиански, руски и френски език. Автор е на редица философски, исторически, географски и други научни творби. Някои от творбите му като „Историята на възхода и упадъка на Османската империя“ са класически и безценен източник за историята на Османската империя. През 1703-1704 г. пише «Книга за науката на музиката» («Edvar-i Musiki»), а през 1704-1705 г. – първия роман на молдавски език «Йероглифическа история», публикуван чак през 1883 г.[2]

Научната му дейност е високо оценена от съвременниците му, поради което е сред първите членове на Кралската пруска (днес Берлинска) академия на науките. Спряган е за председател на Санктпетербургската императорска академия на науките.

Димитрие Кантемир е идеен вдъхновител на реформите на Петър Велики. Умира само година след провъзгласяването на Руската империя. Погребан е в Николския събор (в Николо-гръцкия манастир) в Москва. Там по-късно е погребан синът му княз Антиох Кантемир (1708-1744), поет-сатирик и дипломат. Манастирът е закрит (1923) и сринат (1935). Останките на Димитрие Кантемир са открити при разрушаването на манастира и са превозени до Румъния. Препогребан е в двора на църквата „Трима спасители“ в Яш, редом до молдовския княз Василий Лупу. Църквата е осветена за светлейшия Яшки събор, като в нея се съхраняват също мощите на Петка Българска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кантемир Дмитрий Константинович – статья в Музыкальной энциклопедии. //
  2. Бабий А. И., „Дмитрий Кантемир“, стр. 18-19, М., 1983, „Мысль“, серия „Мыслители прошлого“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кантемир, Дмитрий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.