Петър IV Рареш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър IV Рареш
Княз на Молдова
Rares.jpg
Петър Рареш
Лични данни
Управление 15271538 г.
15411546 г.
Роден
Починал
Погребан в манастира Пробота
Семейство
Династия Мушати
Баща Стефан Велики
Майка Мария Рареш
Брак Елена, дъщеря на Йован Бранкович
Петър IV Рареш в Общомедия

Петър Рареш (на молдовски: Петру Рареш) е извънбрачен син на Стефан Велики и Мария Рареш, болярска дъщеря от Хърлъу.

Идва на власт непосредствено след битката при Мохач (1526). Първото му управление съвпада с настъплението на османците към Виена, завършило с обсада на Виена. Лавира политически между Хабсбургите и Ян Заполя. Опитът му да завладее Брашов и Бистрица е неуспешен. Губи битка при Обертин срещу поляците, в резултат от която се отказва от претенциите си за Покутия - областта между реките Прут и Черемош.

Във вътрешната си политика се опира на малкото болярство, но след като османците окупират Сучава, всички велики боляри го предават, и Рареш бяга в изгнание в Трансилвания през 1538 г. Синът му Илия II Рареш става заложник в Константинопол. Османците окупират страната между Прут и Днепър, а Буджака е зает от кримските татари. През 1541 г. си връща властта, но е принуден да търпи османски гарнизон в Сучава. [1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Негови потомци от брака му с Елена, дъщеря на Йован Бранкович, са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]