Влад V Тинар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Влад V Тинар
княз на Влашко
Лични данни
Управление 15101512
Пълно име на румънски: Vlad cel Tânăr
Роден
1488 г.
Починал
Предшественик Мирчо III
Наследник Нягое I Басараб
Семейство
Династия Басараб
Баща Влад IV Монах
Майка Мария Палеологина
Потомци Влад VII Инекатул
Влад VI Драгомир

Влад V с прякор Тинар (Младият) (на румънски: Vlad cel Tânăr) е княз на Влашко от 1510 до 1512 г.[1] Той е син на Влад IV Монах от втората му съпруга Мария Палеологина.

Влад Тинар завзема престола на 8 април 1510 г. с помощта на султан Мехмед II и рода Крайовеску. В замяна на това се ангажира да провежда проосманска политика, а династията Крайовеску си спечелва място начело на болярския съвет.

На 17 август 1511 г. Влад подписва договор с унгарския крал Уласло II, комуто се заклева във вярност.

По време на този влашки княз през 1510 г. е отпечатана от йеромонаха Макарий в печатницата в манастира Бистрица в днешния окръг Вълча втората печатна книга във Влашко, наречена Октойхул /Октоих/.

Родът Крайовеску търси начин да отстрани Влад и да дойде на власт. След ноември 1511 г. болярите предават Влад и заставайки на страната на Крайовеску, пресичат Дунава, вливайки се в състава на османските войски. С тяхната подкрепа силите на пашата на Никопол Мехмед бей Михалоглу заедно с новия претендент за трона Нягое I Басараб от рода Крайовеску се насочват към Букурещ. Влад загубва битката с тях и е заловен. На 23 януари 1512 г. на 24-годишна възраст е обезглавен под едно крушово дърво в Букурещ.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Влад Тинар се жени за болярката Анка, сестра на жупан Стоян от град Зарата[3]. От този брак се ражда синът им Влад VII Инекатул.

Възможно е Влад Тинар да е баща и на Влад VI Драгомир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Raymond Mc Nally & Radu Florescu A la recherche de Dracula Robert Laffont Paris (1973)
  2. Stolnicul Constantin Cantacuzino „Istoria Țării Românești“ în „Cronicari munteni“, vol.III, București, 1984, p. 93-94
  3. Genealogy.eu. Bassaraba family