Йеромонах Макарий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макарий
среднобългарски[източник? (Поискан преди 89 дни)] духовник и печатар
Починал: 1528 г.
Требник в палеотип, отпечатан от Йеромонах Макарий (1508 г.)

Йеромонах Макарий е пионер на кирилското, и в частност на среднобългарското[източник? (Поискан преди 89 дни)] книгопечатане.

Приеман за първия сръбски и румънски книгоиздател, обаче отпечатаните книги са на среднобългарски език. Предполага се, че се учи на печатната преса от Алдо Мануцио и хърватина Андрия Палташич от Котор, който също печата във Венеция. Пребивавал е със сигурност във Венеция преди 1494 г. [1]

Единственото сигурно за него е, че е починал след 1528 г. в Хилендарския манастир. Йеромонах на манастира в Обод в Стара Черна гора, където княз Иван Църноевич внася книгопечатна преса, а Макарий е нещо като главен печатар.

След като печатницата на Църноевич прекратява съществуването си заедно с независима Зета, Макарий се отправя през 1499 г. във влашко Търговище, където отваря печатница през 1511 г. и продължава да печата при управлението на Нягое I Басараб, чиято съпруга е Деспина Милица. Във Влашко под печата на йеромонах Макарий излиза известното Търговищко евангелие. През 1519 г. пък във Венеция започва да работи печатницата на Божидар Вукович. Първата сръбска печатница отваря врати в Горажде и работи между 1519 и 1523 г.

На старини Йеромонах Макарий отива в Хилендар, където е игумен. Там помага за основаването на нова печатница, хронологически четвъртата поред на среднобългарски език.[източник? (Поискан преди 89 дни)] Йеромонах Макарий е автор на трактата "По границите на Дакия", запазен в Хилендарската библиотека. В Британската библиотека се пази изключително добре запазено копие от Псалтира на Макарий от 1495 г. В американския музей на Труман се пази и един Служебник, отпечатан от Божидар Вукович. Тези книги се използват от западните Съюзници за просърбска пропаганда по време на Втората световна война - на основата на атлантизма.[източник? (Поискан преди 89 дни)]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. арх. Павел Стефанов, 500 години от първата българска печатна книга. сп. Минало, бр. 4, 2008, с. 25 – 31.
  1. Bibliografski vjesnik. Obod, 2003. с. 23. Посетен на 13 декември 2013. ...и веома угледном и богатом породицом Палташић из Котора, и штампаром Андријом Палташићем у Венецији, код кога је (научници се у новије вријеме готово слажу) штампарску вјештину учио Црнојевићев штампар Макарије,...