Николай I Петрешку
| Николай I Петрешку | |
| Войвода на Влашко | |
 Николай Петрешку изобразен като ктитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1627 г.
|
| Погребан | Комана (манастир), Румъния |
| Управление | |
| Период | 1599 – 1600 |
| Предшественик | Михай Витязул |
| Наследник | Симеон Могила |
| Семейство | |
| Баща | Михай Витязул |
| Майка | Домна Станка |
| Подпис |  |
| Николай I Петрешку в Общомедия | |
Николай I Петрешку (на румънски: Nicolae Pătrașcu; ок. 1580 – ок. 1627) е княз на Влашко в периода декември 1599 – септември 1601[1] (но фактически до октомври 1600).
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Николай е син на Михай Витязул и съпругата му Домна Станка. В детството му баща му бързо се издига и в 1593 г. е избран за княз на Влашко, Молдова и Трансилвания като съгласно традицията Николай е обявен за негов съвладетел и наследник. Търсейки политическа подкрепа срещу Османската империя, баща му го използва като заложник и в плановете си за династичен брак. След като баща му умира през август 1601 г., Николай бяга от Влашко и живее в изгнание във Виена, по-късно заминава за Кралство Унгария и повечето време живее в Търнава.
Във влашки документ Николай се подписва сам на среднобългарски език (който е говоримият и писмен език по онова време във Влахия) по следния начин:„ Млстію Вжією Іѡ Нєколає Воєвода и гспднь въсою зємлє уггровлахискоє“ (По милостта Божия Николай, войвода и господар на цялата унгарско-влашка земя)[2] докато в латински документи сам изписва името си като Nicolaus Petrasko Waiwoda[3] или като Nicolaus Petrascus Waiwoda.[4] В Молдова той е повече познат като Никола или Некулай.
Умира през 1627, вероятно някъде из Австрия.[5] Тленните му останки са ексхумирани по молба на съпругата му през 1640 г. и пренесени във Влашко, където са погребани в манастира Комана.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Николай Петрешку се жени през 1618 г. за Ана или Анкута, дъщеря на княз Раду X Щербан, от която има дъщеря Илинка (Елена) и двама сина Гаврил и Михай Петрешку.[6] Гаврил умира млад през 1622 г.[7] Михай умира от чума през 1656 г.[8] Смята се, че Николай Петрушку и Ана са осиновили и полубрата на Анкута – Константин Щербан, което дава възможност на последния да прибави към името си престижната фамилия Басараб.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 42.
- ↑ Nicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, рр.76 – 77
- ↑ Nicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, р.79
- ↑ Dan Cernovodeanu, Știința și arta heraldică în România. Bucharest: Editura științifică și enciclopedică, 1977. OCLC 469825245, р.219, р.221
- ↑ Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], р.212
- ↑ Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 43, 47, 48.
- ↑ Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], р.212
- ↑ Ioan Slavici, „Nepotul lui Mihaiŭ-Voda Viteazul“, in Vatra, Vol. I, Issue 13, 1894, pp. 388 – 390