Андраш Батори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андраш Батори
Роден
1563 г.
Шимлиу Силванией
Починал
ПогребанСвети Михаил (Алба Юлия), Алба Юлия, Румъния

РелигияКатолическа църква[1]
Герб
Семейство
РодБатори
Андраш Батори в Общомедия

Андраш Батори (на унгарски: Báthory András; на латински: Andreas Bathoreus; на полски: Andrzej Batory) е княз-епископ на Вармия (1589-1599), принцепс на Трансилвания (1599).

През 1578-1583 г. Андраш Батори учи в полския йезуитски колеж в Пултуск. През 1581 г. получава ранг каноник на Вармия, а през 1583 г. става пробст на Мехов. Продължава църковното си образование в Рим и през 1584 г. получава ранг епископ-коадютор на Вармия. Също през 1584 г. той получава ранг „кардинал“. През март 1589 г. Анджей (Андраш) Батори получава ранг на епископ на Вармия.

През март 1599 г. трансилванският владетел Сигизмунд Батори се отказва от княжеския трон в полза на своя братовчед, принц-епископ на Вармия и кардинал Анджей Батори, протеже на Жеч Посполита. На 18 октомври 1599 г. в битката при Шелимбър Анджей Батори е победен от армията на влашкия владетел Михаил Храбри, който окупира Трансилвания. Анджей Батори губи княжеския си трон и бяга в Молдова, но по пътя е убит от секелите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. bathory // Посетен на 14 октомври 2020 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Horn, Ildikó. Báthory András [Andrew Báthory]. Új Mandátum, 2002. ISBN 963-9336-51-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Андраш Баторі (князь)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​