Списък на владетелите на Трансилвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владетели на Трансилвания)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Това е списък на управителите на Трансилвания (Седмиградско или Седмоградско) от първите известни по име владетели от времето на Първата българска държава (от около 805 г.) до премахването на всякаква автономия/самостоятелност на областта с/след австро-унгарското съглашение (15 март 1867 г.). Разбирането за обхвата на областта се променя във времето. От времето на първите известни владетели до 1556 г. управлението на Трансилвания е в ръцете на владетел с титула войвода. Титулът се среща за първи път в исторически документи през 1193 г. Цялата територия на областта е под властта на един войвода след 1263 г.

От 805 г. до 1003 г. цялата област под името Седмиградско е част от Първото българско царство. Предходно областта е част от Аварския каганат, а от 1003 г. до 1526 г. до битката при Мохач е под властта на унгарската корона.

Войводата на областта от 1263 г. е върховен магистрат и военен командир на седемте крепости, като неговата юрисдикция е ограничена спрямо сасите от свободните градове и секеите охраняващи карпатската граница. Последните били на директно подчинение на унгарския крал.

През 16 век по време на конфликта между Хабсбургите и Османската империя Трансилвания получава автономия като Княжество Трансилвания под османски сюзеренитет, докато не е присъединена кам Хабсбургската монархия около 1700 г. Хабсбургите продължават да използва титлата войвода на Трансилвания (а по-късно и велик войвода на Трансилвания), като част от официалния титул на императора до самия край на Австро-Унгария през 1918 г. Трансилвания има свой имперски наместник до 1867 г., когато е поставена под пряка унгарска власт. През 1919 г. Трансилвания, заедно с други региони в Източна Унгария, става част от Кралство Румъния. През 1940 г. по силата на втория виенски арбитраж е разделена между Румъния и Унгария, но след края на ВСВ през 1945 г. е върната обратно под властта на Румъния.

Списък на първите известни войводи до падането на областта под унгарска власт[редактиране | редактиране на кода]

Династия Владетел Управление Пояснения
Гелу Гелу според създадената през 13 век Gesta Hungarorum е влах, което предизвиква много спорове. Унгарската историография намира името за секейското Дюла, а Петър Коледаров го идентифицира с Глад. [1]
Техетем 904 – ? Един от легендарните седем унгарски предводители според анонимен хроникьор.
Дюла II 950 Легендарен предводител на едноименното племе.
Дюла III ?–1003 Легендарен предводител на едноименното племе населявало горното течение на Тиса.
Кан Легендарен славянобългарски войвода според Chronicon Pictum, който бил победен от Стефан I Унгарски през 1003 г., а земите му присъединени към унгарската корона.
Арпади Стефан I Унгарски (István) 1003 – 1038 Крал на Унгария (1000), който побеждава Дюла и кана /на българите/, т.е. завладял Трансилвания, отнемайки я от българите и присъединявайки я към унгарската корона.

Войводи на Трансилвания под унгарска власт[редактиране | редактиране на кода]

Име Години Крал на Унгария Забележки
Золтан 1003 Стефан I Унгарски
Меркур 1111 Калман Книжник Mercurius princeps ultrasilvanius
Лещак 1176 Бела III от фамилията Ратот
Легфор 1199-1200 Имре
Ет 1200 Имре от фамилията Герги
Дюла 1201 Имре от фамилията Кан
Бенедикт 1202-1203 Имре
Бенедикт 1206 Андраш II
Смарагд 1206 Андраш II
Бенедикт 1208-1209 Андраш II заточен
Михали 1209-1212 Андраш II
Бертхолд V (Андекс) 1212-1213 Андраш II брат на Гертруда от Мерания
Миклош 1213 Андраш II
Юлий 1214 Андраш II от фамилията Кан
Симон 1215 Андраш II
Ипох 1216-1217 Андраш II
Рафаин 1217 Андраш II
Неука 1219-1221 Андраш II
Пал 1221-1222 Андраш II син на Петер
Роса 1226-1229 Андраш II сина на Шольом.
Юлий 1230-1231 Андраш II от фамилията Ратот
Денис 1233-1234 Андраш II от фамилията Томай
Андраш 1235 Андраш II син на Серафин
Роса 1235-1241 Бела IV сина на Шольом
Лорънс 1242-1252 Бела IV
Ерне Акош 1252-1260 Бела IV от фамилията Акош
Ласло Кан 1260-1267 Бела IV от фамилията Кан
Миклош 1267-1270 Бела IV от фамилията Гереги
Матей II Чак 1270-1272 Ищван V от фамилията Чак
Миклош 1272-1273 Ласло IV от фамилията Гереги
Юлий 1273 Ласло IV
Миклош 1273-1274 Ласло IV от фамилията Гереги
Матей II Чак 1274 Ласло IV от фамилията Чак
Миклош 1274 Ласло IV от фамилията Гереги
Матей II Чак 1274-1275 Ласло IV от фамилията Чак
Угрин 1275 Ласло IV от фамилията Чак
Ласло 1275-1276 Ласло IV от фамилията Кат
Угрин 1276 Ласло IV от фамилията Чак
Матей II Чак 1276-1277 Ласло IV от фамилията Чак
Миклош 1277-1278 Ласло IV от фамилията Пок
Финта 1278-1280 Ласло IV от фамилията Аба
Стефан 1280 Ласло IV от фамилията Текеш
Роланд 1282 Ласло IV от фамилията Борша
Апор 1283 Ласло IV от фамилията Печ
Роланд 1284-1285 Ласло IV от фамилията Борша
Мойс 1287-1288 Ласло IV от рода Акош
Роланд 1288-1297 Андраш III от фамилията Борша
Ласло Кан 1297-1315 "Interregnum" от фамилията Кан
Миклош 1315-1318 Карл Роберт от фамилията Пок
Доша Дебрецен 1318-1321 Карл Роберт
Томаш Сечени 1321-1342 Карл Роберт
Миклош Сирокай 1342-1344 Лайош I Велики
Ищван Лакви 1344-1350 Лайош I Велики
Томаш Гьоню 1350-1351 Лайош I Велики
Миклош Конт 1351-1356 Лайош I Велики
Андраш Лакви 1356-1359 Лайош I Велики
Денис Лакви 1359-1367 Лайош I Велики
Миклош Лакви 1367-1369 Лайош I Велики
Емерик Лакви 1369-1372 Лайош I Велики
Ищван Лакви 1372-1376 Лайош I Велики
Ласло Ласонци 1376-1385 Лайош I Велики
Ищван Лакви 1385-1386 Лайош I Велики
Ласло Ласонци 1386-1392 Лайош I Велики
Емерик Бебек 1392-1393 Сигизмунд Люксембургски
Франк Сечени 1393-1395 Сигизмунд Люксембургски
Щибор 1395-1401 Сигизмунд Люксембургски
Симон Сечени 1401-1402 Сигизмунд Люксембургски
Миклош Чаки
и Миклош Маркали
1402-1403 Сигизмунд Люксембургски

Якоб Лакви
1403-1409 Сигизмунд Люксембургски
Щибор 1409-1414 Сигизмунд Люксембургски
Миклош Чаки 1415-1426 Сигизмунд Люксембургски
Ласло Чаки 1426-1437 Сигизмунд Люксембургски
Петру Чех 1436-1438 Сигизмунд Люксембургски, Албрехт II (Германия)
Лосонци Дешьо 1438-1441 Албрехт II (Германия)
Михай Як
и Ласло Як
1440-1441 Владислав III
Ян Хуниади 1441-1446 Владислав III, Владислав Безсмъртни
Никола Илочки 1441-1458 Владислав III, Владислав Безсмъртни
Емерик Бебек 1446-1448 Владислав Безсмъртни
Ян Розгони 1450-1458 Владислав Безсмъртни
Ян Розгони 1458-1461 Матяш Корвин
Ласло Канижа 1459-1461 Матяш Корвин
Миклош Канижа 1461 Матяш Корвин
Никола Илочки
и Ян Понграк
1462-1465 Матяш Корвин
Сигизмунд и Ян от Сфънту Георге
и Бертолд Елербах
1465-1467 Матяш Корвин
Ян Понграк
и Миклош Чупор
1468-1472 Матяш Корвин
Блаж Маджар 1472-1475 Матяш Корвин
Ян Понграк 1475-1476 Матяш Корвин
Петру Гереб 1478-1479 Матяш Корвин
Ищван Батори 1479-1493 Матяш Корвин, Уласло II
Ласло Лосончи
и Бартоломей Драгфи
1493-1494 Уласло II
Бартоломей Драгфи 1494-1498 Уласло II
Петру от Сфънту Георге 1498-1510 Уласло II
Янош Заполски 1510-1526 Уласло II, Лайош II
Петер Перени 1526-1529 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Ищван Батори 1530-1534 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Йероним Ласки 1530-1534 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Ищван Майлат 1534-1541 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош Заполски
Имре Баласа 1538-1540 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Иржи Утешенович /Дьорд Мартинуци/ 1551 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Андраш Батори 1552-1553 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Ищван Добо и Ференц Кенди 1553-1556 Фердинанд I (Свещена Римска империя), Янош II Заполски
Стефан Батори 1571-1576 Стефан Батори като крал на Полша
Христофор Батори 1576-1581 Стефан Батори като регент на брат си който е крал на Полша
Сигизмунд Батори 1581-1588 Стефан Батори син на Христофор Батори и последен войвода на Седмиградско

Принцепси на Трансилвания[редактиране | редактиране на кода]

Владетелите на Трансилвания са известни като на немски: Fürst von Siebenbürgen; на унгарски: Erdélyi fejedelem; на латински: Princeps Transsylvaniae.

Управление Портрет Владетел Роден Брак Починал Бележки Източници
1570–1571
John Sigismund Zápolya
Янош II Заполски 7 юли 1540
Буда
син на
Янош Заполски
и
Изабела Ягелонска
неженен 14 март 1571
Алба Юлия
избран за крал на Унгария (1540–1551 и 1559–1570) [2][3]
1576–1586
Stephen Báthory
Стефан Батори 27 септември 1527
Шимлеу-Силванией
син на
Ищван Батори
и
Каталин Телегди
Анна I Ягелонка
(1576)
няма деца
12 декември 1586
Гродно
предходно войвода на Седмиградско (1571–1576)
и крал на Полша (1576–1586)
[4][5][6]
1586–1598
Sigismund Báthory
Сигизмунд Батори 1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
първо принцепство
племенник на Стефан Батори
предходно войвода на Седмиградско (1581–1586)
абдикира като ополски княз и рациборски княз
[4][7][8]
1598 Трансилвания се управлява от имперски комисари (наместници) на Рудолф II [9]
1598–1599
Sigismund Báthory
Сигизмунд Батори 1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
второ принцепство
абдикира в полза на братовчед си Андраш Батори
[7][9]
1599
Andrew Báthory
Андраш Батори 1566
Шимлеу-Силванией
син на
Андраш Батори
and
Маргит Майлат
неженен 3 ноември 1599
Сандоминик
племенник на Стефан Батори и братовчед на Сигизмунд Батори
бивш кардинал
убит от секеите след загубата от войводата на Влахия Михай Храбри в битката при Шелимбър
[10][11]
1599–1600 Трансилвания се управлява от войводата Михай Храбри, признат за такъв от Диетата за имперски управител/наместник на Рудолф II. Де факто Михай Храбри окупира и Молдова през 1600 г. и се титулова за Владетел на Влахия, Трансилвания и Молдавия на 6 юни 1600 г. – което положение продължава до декември 1600 г. В кореспонденцията си до Рудолф II Михай Храбри се титулова като негов местоблюстител. [12][13][14]
1600–1601 Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II [12]
1601–1602
Sigismund Báthory
Сигизмунд Батори 1572
Орадея
син на
Христоф Батори
и
Ержебет Бочкай
Мария Кристина Австрийска (1574 – 1621)
(1595)
няма деца
27 март 1613
трето принцепство
бяга в чужбина слез загубата от генерал Джорджо Баста и войводата Михай Храбри в битката при Гуруслеу, след което отричайки се от властта се завръща в областта
abdicated
[7][15]
1601–1603 Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II [16]
1603
Mózes Székely
Мозес Секели c. 1553
Луета
син на
Янош Секели
първи брак с неизвестна жена
Анна Корнис (втори брак)
(около 1585)
1 дете
17 юли 1603
Брашов
подкрепен от османския валия на темешварския еялет след пораженията на Джорджо Баста
получава ахднама от султан Мехмед III след като е избран за княз от „Диетата на военния лагер“
убит в битката при Брашов срещу войводата Раду X Щербан и неговите съюзници саси
[16][17]
юли 1603–септември 1603 Трансилвания се управлява от Раду X Щербан с титлата войвода [18]
септември 1603–1604 Трансилвания се управлява от генерал Джорджо Баста от името на Рудолф II [19]
1605–1606
Stephen Bocskai
Ищван Бочкай (Стефан Бочкай) 1 януари 1557
Клуж Напока
син на
Джорджо Бочкай
и
Кристина Сульок
Ката Хагимаси
(1583)
няма деца
29 декември 1606
Кошице
племенник на Сигизмунд Батори
избран за принцепс на Унгария (1605–1606)
[20][21]
1607–1608
Sigismund Rákóczi
Сигизмунд Ракоци 1544
Фелшьовадаш
син на
Янош Ракоци
и
Сара Немети
Юдит Бекени (първи брак)
(1587)
1 дете
Анна Геренди (втори брак)
(1592)
3 деца
Борбала Телегди (трети брак)
(1596)
няма деца
5 декември 1608
Фелшьовадаш
барон (1588)
абдикира в полза на Габриел Батори
баща на Дьорд I Ракоци
[22][23]
1608–1613
Gabriel Báthory
Габриел Батори 15 август 1589
Орадя
син на
Ищван (Стефан) Батори
и
Жужана Бебек
Анна Палошай-Хорват
(1607)
няма деца
27 октомври 1613
Орадя
баща му е племенник на Стефан Батори, а самият той е племенник на Андраш Батори
също войвода на Влахия (1611)
прогонен от османската армия, която поставя на негово място Габриел Бетлен
убит от хайдути
[24][25]
1613–1629
Gabriel Bethlen
Габор Бетлен 15 ноември 1580
Илия (окръг Хунедоара)
син на
Фаркаш Бетлен
и
Дружина Лазар
Жужана Кароли (първи брак)
(1605)
3 деца (починали)
Катарина фон Бранденбург
(1626)
няма деца
15 ноември 1629
Алба Юлия
османски фаворит
също крал на Унгария (1620–1621);
по Николсбургския мир от 1621 г. е дук/княз на Ополе и Ратибор в Силезия (1621–1629)
според Николсбургския мир е владетел и на седем комитата в днешна Словакия
[26][27]
1629–1630
Catherine of Brandenburg
Катарина фон Бранденбург 28 май 1604
Кьонигсберг
дъщеря на
Йохан Сигизмунд (Бранденбург)
и
Анна от Прусия (1576 – 1625)
Габор Бетлен (първи брак)
(1626)
няма деца
Франц Карл фон Саксония-Лауенбург
(1639)
27 август 1649
Шьонинген
вдовица на Габор Бетлен
владетелското ѝ право е потвърдено от Диетата (1626)
обичайно титулована за принцепс наместо принцепса
абдикирал(а)
[28][29][30]
1630
Stephen Bethlen
Ищван Бочкай (Стефан Бочкай) 1584
син на
Фаркаш Бетлен
и
Дружина Лазар
Кристина Шаки (първи брак)
3 деца
Каталин Кароли (втори брак)
3 деца
10 януари 1648
Есед
брат на Габор Бетлен и избор на Диетата, като по-късно се противопоставя на Дьорд I Ракоци [28][31]
1630–1648
George I Rákóczi
Дьорд I Ракоци 8 юни 1593
Серенч
син на
Сигизмунд Ракоци
и
Анна Геренди
Жужана Лоранфи
(1616)
4 деца
11 октомври 1648
Алба Юлия
син на Сигизмунд Ракоци [32]
1648–1657
George II Rákóczi
Дьорд II Ракоци 30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
първо принцепство
син на Дьорд I Ракоци
избран за принцепс от Диетата (1642) в израз на владетелското му наследствено право
свален от власт от великия везир Кьопрюлю Мехмед паша
[33][34]
(няма данни)
Francis I Rákóczi
Ференц I Ракоци 24 февруари 1645
Алба Юлия
син на
Дьорд II Ракоци
и
София Батори
графиня Елена Зринска
(1666)
4 деца
8 юли 1676
Сборов
избран за принцепс от Диетата (1652) в израз на владетелското му наследствено право
не влиза във владение
[35]
1657–1658
Francis Rhédey
Ференц Редей 1610
Орадя
син на
Ференц Редей
и
Ката Кароли
Дружина Бетлен
1 дете
7 май 1667
Хуст
избран за принцепс от Диетата срещу Дьорд II Ракоци по настояване на Високата порта [36]
1658
George II Rákóczi
Дьорд II Ракоци 30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
второ принцепство
син на Дьорд I Ракоци
избран за принцепс от Диетата (1642) в израз на владетелското му наследствено право
свален от власт от великия везир Кьопрюлю Мехмед паша
[33]
1658–1659
Ákos Barcsay
Акош Барчай около 1610
син на
Шандор Барчай
и
Ерце Палатикс
Ержебет Шаланджи (първи брак)
няма деца
Изабела Банфи
(1660)
няма деца
юли 1661
Козма
първо принцепство
фаворит и титуляр на Високата порта срещу Дьорд II Ракоци, след което и избран за такъв от Диетата
по време на посещението му в Османската империя при валията на Темешварския еялет, неговият опонент си възвръща владението
[37]
1659–1660
George II Rákóczi
Дьорд II Ракоци 30 януари 1621
Шарошпатак
син на
Дьорд I Ракоци
и
Жужана Лоранфи
София Батори
(1643)
2 деца
7 юни 1660
Орадя
трето принцепство
отново избран от Диетата
победен в битка при Флорещ
[33]
1660
Ákos Barcsay
Акош Барчай около 1610
син на
Шандор Барчай
и
Ерце Палатикс
Ержебет Шаланджи (първи брак)
няма деца
Изабела Банфи
(1660)
няма деца
юли 1661
Козма
второ принцепство
с помощта на Високата порта
абдикирал
[37]
1661–1662
John Kemény
Янош Кемени 14 декември 1607
Бикиш
син на
Балтазар Кемени
и
Жофия Торни
Жужа Калай (първи брак)
(1632)
1 дете
Анна Лоня
(1659)
1 дете
22 януари 1662
Данеш
предходно през 1653 г. начело на военен поход организиран от Дьорд II Ракоци сваля от власт Василий Лупу и поставя на власт Георге Щефан в Молдова
оглавява опозицията срещу Акош Барчай, който е убит
[38]
1661–1690
Michael I Apafi
Михай I Апафи 3 ноември 1632
Думбравени
син на
Джордже Апафи
и
Борбала Петки
Анна Борнемисца
9 деца
15 април 1690
Фъгъраш
ревностен протестант и османски фаворит [39]
1690–1696 и 1701
Michael II Apafi
Михай II Апафи 13 октомври 1676
Алба Юлия
син на
Михай I Апафи
и
Анна Борнемисца
графиня Ката Бетлен
(1694)
няма деца
1 февруари 1713
Виена
като син на Михай I Апафи е избран от Диетата (1681) още приживе на баща му за принцепс
не влиза във владение тъй като през 1696 г. е взет в плен във Виена и поради предходно неодобрение на брака му от Леополд I (Свещена Римска империя)
абдикира през 1701 г. и се отрича от титлата си с което и де юре Трансилвания попада и преминава под властта на Свещената Римска империя
[40]
1690
Emeric Thököly
Имре Тьокьоли 25 септември 1657
Кежмарок
син на
Ищван Тьокьоли
и
Мария Дюлафи
графиня Елена Зринска
(1683)
2 деца
13 февруари 1705
Измит
обявен като османски васал за крал на Горна Унгария от султан Мехмед IV, но никога не влиза във владение [41]
1704–1711
Francis II Rákóczi
Ференц II Ракоци 27 март 1676
Борша
син на
Ференц I Ракоци
и
графиня Елена Зринска
Шарлота Амалия фон Хесен-Ванфрид
(1694)
4 деца
8 април 1735
Текирдаг
син на Ференц I Ракоци и водач на антихабсбургското унгарско народоосвободително движение (1703 – 1711) в/с края на епохата Кьопрюлю [42]

Трансилвания под австрийска Хабсбургска власт[редактиране | редактиране на кода]

От 1700 г. по силата на решенията на Карловацкия конгрес, Трансилвания преминава във владение на австрийските Хабсбурги. Това положение са запазва с известни прекъсвания до 15 март 1867 г. от когато е отново под унгарска власт до самия край на Първата световна война.

Граф Георги Бранкович, родом от Янополе в Трансилвания, пише на църковнославянски език своята „Славяносръбска хроника“ (1690 – 1711), която е в обем от пет тома и е съставена в периода на прибиваването на автора във Виена и по-късно в Хеб, с което слага началото на модерната южнославянска историография. Хрониката е сред основните източници на Йован Раич за „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“.

Румънска Трансилвания[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември общорумънски конгрес в Алба Юлия решава присъединяването на цяла Трансилвания към Румъния, което положение е потвърдено от Трианонския договор.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gesta Hungarorum, стр. 35
  2. Markó 2000, p. 110.
  3. Barta 1994, pp. 252., 259 – 260.
  4. а б Szegedi 2009, p. 101.
  5. Markó 2000, pp. 99 – 100.
  6. Barta 1994, pp. 260., 264 – 265.
  7. а б в Markó 2000, pp. 101 – 102.
  8. Barta 1994, pp. 263., 293 – 295.
  9. а б Barta 1994, p. 295.
  10. Markó 2000, pp. 97 – 98.
  11. Barta 1994, pp. 295 – 296.
  12. а б Barta 1994, p. 296.
  13. Markó 2000, pp. 112 – 113.
  14. Pop 2009, pp. 82 – 83.
  15. Barta 1994, pp. 296 – 297.
  16. а б Barta 1994, p. 297.
  17. Markó 2000, p. 120.
  18. books.google.ro
  19. Markó 2000, p. 97.
  20. Markó 2000, pp. 104 – 105.
  21. Barta 1994, pp. 293., 298 – 299.
  22. Markó 2000, pp. 118 – 119.
  23. Barta 1994, pp. 304 – 305.
  24. Markó 2000, pp. 98 – 99.
  25. Barta 1994, pp. 305 – 309.
  26. Markó 2000, pp. 102 – 103.
  27. Barta 1994, pp. 314 – 315., 321 – 324.
  28. а б Markó 2000, p. 104.
  29. Barta 1994, pp. 314 – 315., 325 – 326.
  30. Deák 2009, pp. 82 – 83., 85., 88., 93.
  31. Barta 1994, p. 326.
  32. Markó 2000, pp. 115 – 117.
  33. а б в Markó 2000, pp. 117 – 118.
  34. Barta 1994, pp. 352., 356.
  35. Markó 2000, p. 113.
  36. Markó 2000, p. 119.
  37. а б Markó 2000, pp. 96 – 97.
  38. Markó 2000, pp. 110 – 111.
  39. Markó 2000, pp. 94 – 95.
  40. Markó 2000, p. 95.
  41. Markó 2000, pp. 120 – 122.
  42. Markó 2000, pp. 113 – 115.