Дракула (филм, 1992)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дракула.

Дракула
Bram Stoker's Dracula
Режисьори Франсис Форд Копола
Продуценти Франсис Форд Копола
Сценаристи Джеймс Харт
В ролите Гари Олдман
Уинона Райдър
Антъни Хопкинс
Киану Рийвс
Ричард Грант
Музика Войчех Киляр
Ани Ленъкс
Диаманда Галас
Оператор Михаел Балхаус
Монтаж Николас Смит
Глен Скантълбъри
Ане Гурсауд
Филмово студио American Zoetrope
Columbia Pictures
Osiris Films
Разпространител Sony
Премиера 13 ноември 1992
Времетраене 126 минути
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Език английски
български
гръцки
румънски
Бюджет $ 40 000 000
Приходи $ 215 900 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Дракула“ (на английски: Bram Stoker's Dracula, познат като Дракула по Брам Стокър)[1] е филм на ужасите, режисиран от Франсис Форд Копола. Представлява филмова адаптация на романа на Брам Стокър „Дракула“. Смята се, че прототип на Дракула е владетелят Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431 – 1476), живял във Влашко. В главната роля на граф Дракула се изявява Гари Олдман. Уинона Райдър играе Мина Харкър и Елизабет, Антъни Хопкинс – професор Ван Хелсинг, Киану Рийвс – Джонатан Харкър, Ричард Грант– д-р Стюърд, Кари Елуис – Артър Холмууд, Били Кембър – Куинси Морис, Сейди Фрост – Луси Уестънра, Том Уейтс – Рънфилд, Моника Белучи – една от трите вещици. Филмът жъне голям финансов успех[2] и е добре приет от критиците[3], освен това утвърждава Олдман като един от популярните злодеи в американското кино.[4]

Coppola Embassy 1.jpg
Count Dracula (2750067999).jpg
Dracula1st.jpeg

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмовата адаптация на „Дракула“ по романа на Стокър ни отнася някъде далеч в Карпатите в замъка на ужасите. Там оживяват всички зли сили и човек не е стъпвал от години. Джонатан Харкър е адвокатски пълномощник, изпратен в замъка от господин Хоукинс – адвокат, чийто клиент е най-известният вампир за всички времена – граф Дракула. Мисията му е да даде пълен отчет и подробни разяснения на клиента чужденец, засягащи желанието му да купи представителен имот в Лондон. Целият филм и романът се развиват на базата на разглеждани дневници на главните герои.

В началото е показан много важен момент – животът на Влад Дракула, когато е бил млад и силен. Любимата му, Елизабет,

се самоубива, след като разбира, че той може да не се завърне от битката, на която заминава. Това променя твърдите му християнски убеждения и го ранява дълбоко.

Докато г-н Харкър пътува към далечните карпатски земи, графът му изпраща писма, в които го упътва как да стигне до обгърнатия в мистерии замък. Пътникът преживява всякакви стряскащи неща, преминавайки през тъмните и необитаеми пътища. Когато пристига на конкретното място, Джонатан вече е нащрек, имайки предвид нещата, които е преживял по време на пътуването. Дракула е гостоприемен, той настанява своя гост и дори го кани да му гостува за поне месец. Ужасите, на които Харкър става свидетел, колкото и скрити да са те, го убеждават, че е попаднал на място, от което трябва незабавно да се измъкне.

Следващите моменти във филма представят Луси, Мина и Рънфилд. Много важно е пристигането на графа в Лондон . Прекаран е на кораб в сандък, който кораб също е обгърнат в мистерии. Започват да се случват странни и необясними неща. Първата жертва на вампира е Луси – той се възползва от нейната слабост и постепенно я убива, превръщайки я в същото полумъртво създание, което е самият той – носферату.

Граф Дракула може да променя облика си – превръща се в млад и красив, в гущероподобен, в прилеп. Когато пристига в града, той се преструва на турист, който има нужда от упътване. Така среща Мина и между тях пламва любов, която тя се опитва да забрави през цялото време. Оригинално вмъкване във филма е невероятната прилика между Мина и Елизабет – любимата на Влад Дракула, когато е бил жив. Може би той вижда в Мина именно своята изгубена любов.

Докато Луси бива измъчвана от вампира, Артър Холмууд, нейният любим, се свързва с д-р Стюърд, за да пристигне и да разбере от какво боледува младото момиче. Докторът не намира здравословна причина за нейните страдания и телеграфира на Ван Хелсинг. Именно професор Хелсинг вижда и осъзнава какво се случва с нея. Луси умира, преминава в полумъртво състояние и започва да наранява деца. Малко след това, за да спаси душата ѝ, Ван Хелсинг нарежда да се откъсне главата от тялото ѝ и да се забие кол в гърдите ѝ.

Графът посяга да направи безсмъртна и Мина, за да е с нея вечно. Малко след като прави това, той бяга и бива преследван от професор Ван Хелсинг,

д-р Стюърд, Артър Холмууд и Куинси Морис. Професорът убива трите жени в замъка на Дракула. След това и самият Дракула бива намерен от тях и ранен, докато още е нощ и е в сандъка. Тук отново е намесен любовният сюжет, когато Мина плаче над ранения си любим, но по негова молба тя го убива, за да спаси душата му.

Съпоставка между романа и филма[редактиране | редактиране на кода]

Филмовата адаптация на „Дракула“ на Брам Стокър се различава доста от романа. Въпреки че събитията и тяхната хронология съвпадат с него, има променени и добавени сюжетни линии. Копола ни представя един малко по-различен на външен вид Дракула, но също всяващ ужас. В адаптацията е добавен кратък епизод преди оригиналното начало, където е показан Дракула приживе – това, което се случва с него, самоубийството на любимата му, как изживява драмата на живота си и губи вярата в Христос. Такъв епизод в романа няма, той е добавен от Копола във филмовата версия. Дракула е представен и по-чувствителен, имащ нужда от любов, така адаптацията придобива по-емоционален план. Добавена е любовна сюжетна линия между графа и Мина Харкър. Има застъпена еротична линия. Разлика има и в края на двете творби – филмовата и литературната – в книгата графът е директно убит в сандъка си, а във филма той първоначално само е ранен, Мина отива разплакана при него, обяснявайки му колко го обича, след това го убива по негова молба, а тя бива излекувана. Атмосферата е представена от режисьора много точно – страховитото се усеща през целия филм.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Гари Олдман Граф Дракула
Уинона Райдър Мина Мюрей, Елизабета
Антъни Хопкинс Професор Абрахам Ван Хелсинг
Киану Рийвс Джонатан Харкер
Ричард Грант Доктор Джек Сюард
Кари Елуис Лорд Артър Холмууд
Бил Кембъл Куинси Морис
Сейди Фрост Люси Вестенра
Том Уейтс Ренфилд
Моника Белучи Невестата на Дракула
Микаела Берку Невестата на Дракула
Флорина Кендрик Невестата на Дракула [5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]