Войчех Киляр

Войчех Киляр Wojciech Kilar
полски композитор
27 януари 2006 г.
Роден	17 юли 1932 г. Лвов, Втора Полска република
Починал	29 декември 2013 г. Катовице, Полша
Погребан	Катовице, Полша
Религия	католицизъм Католическа църква
Учил в	Краковска музикална академия
Награди	Орден на Белия орел
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Инструменти	пиано
Активност	от 1953 г. до 2013 г.
Участник в	Полска академия на знанията
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Войчех Киляр в Общомедия

Во̀йчех Кѝляр (на полски: Wojciech Kilar, МФА: [ˈvɔjt͡ɕex kilar]) е полски пианист, диригент и композитор, автор главно на класическа и филмова музика.

Биография

Киляр е роден през 1932 година в Лвов, Полша (днес в Украйна), в семейството на лекар и театрална актриса. Още като дете започва да свири на пиано. През 1945 година, след като семейството му напуска Лвов, постъпва в музикално училище в Жешов. През 1947 година дебютира като пианист на конкурс за млади таланти, където изпълнява собствена композиция. През 1947 – 1948 година учи в Държавния музикален лицей в Краков, а през 1948 – 1950 година – в Държавния музикален лицей в Катовице. През 1955 година завършва Държавното висше музикално училище в Катовице, след което започва работа в него като асистент на Болеслав Вуйтович. През 1959 – 1960 година учи с френска държавна стипендия при Надя Буланже в Париж.

След като завършва висшето си образование Киляр става асистент на своя преподавател Болеслав Вуйтович. През следващите години печели няколко награди и става известен като един от представителите на полския авангард през 60-те години, наред с Кшищоф Пендерецки и Хенрик Миколай Гурецки. През 70-те години започва да композира филмова музика. През 1977 г. е сред основателите на Дружество „Карол Шимановски“. В периода 1979 – 1981 г. е заместник-председател на Съюза на полските композитори, дълги години е председател на секцията на обединението в Катовице. Участва и в репертоарната комисия на фестивала Варшавска есен.

Умира на 29 декември 2013 г. в Катовице.

Творчество

През 1955 г. е отличен с втора награда на Младежкия фестивал във Варшава за Малка увертюра. Това е и първата му издадена творба. Като стипендист в Париж пише одата Бела Барток im memoriam, за която е отличен награда на името на Лили Буланже в Бостън. Това произведение затваря класическия период в творчеството на копозитора.

Име на водещ авангарден композитор му носят творби като Riff 62, Générique, Diphtongos, Springfield Sonet, и Upstairs-Downstairs. Творчеството му от този период полските музиковеди определят като „сонористичен конструктивизъм“. На фестивала Варшавска есен през 1962 г. Riff 62 му носи изключиелен успех – оркестърът на Силезийската филхармония, дирижиран от Карол Стрия, е извикан на бис.

В началото на 70-те композиторът се насочва към минималистичната музика, пример за която е Upstairs-Downstairs. През следващите години се отдалечава от авангардния стил. През 1974 г. създава най-известната си творба, симфоничната поема Кшесани. Следват още няколко творби, вдъхновени от фолклора на Татрите – Кошчелец 1909, посветена на трагично загиналия композитор и алпинист Мечислав Карлович (син на Ян Карлович), Сива мъгла и Орава. Творческият му интерес е насочен и към религиозната музика (Богородица, Ангелус, Виктория).

Килар придобива най-голяма известност като филмов композитор. Автор е на музиката към над 100 филма. Сред полските режисьори работи с Анджей Вайда, Кшищоф Зануси, Кшищоф Кешловски, Роман Полански. Световна известност му носи музиката към Дракула на Франсис Форд Копола (1992).