Жул Паскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жул Паскин
американско-френски художник
Jules Pascin im Café du Dôme, Paris 1910.png
Роден
Юлиус Мордекай Пинкас
Починал

Националност  България
 САЩ
Професия илюстратор, художник
Кариера в изкуството
Стил Експресионизъм
Академия Академия Колароси
Учители Мориц Хейман
Направление живопис
Жул Паскин в Общомедия

Юлиус (Юлий) Мордекай Пинкас (на френски: Julius Mordecai Pincas), известен повече с псевдоним като Жул Паски́н – както сам го произнася[1], или неправилно като Паске́н (Jules Pascin), е художник космополит – еврейски (по етнос), български (по рождение и поданство), американски (по гражданство и престой), френски (по школа и престой), живописец и график от Парижката школа.

Детство и обучение[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март 1885 г. във Видин, в семейство на сефарадски евреи – богатия търговец на зърно Маркус Пинкас и съпругата му София Русо. Старшите му братя и сестри са родени в Земун, където след преселване от Триест се установява семейството на майка му. Разговорен език в семейството е сефарадският (еврейско-испански).[2]

През 1892 г. семейството се преселва в Букурещ, а 3 години след това Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г. Ю. Пинкас живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немските списания „Симплицисимус“ и „Югенд“. От 1905 г. се подписва с псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас.

Творческа биография[редактиране | редактиране на кода]

В края на декември 1905 г. Паскин заминава за Париж като вече известен автор. Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи „Кафе дю Дом“, известни като „домистите“. През 1906 г. негови карикатури под псевдонима „Паскин Русчук“ са публикувани в списание „Българан“, а следващата година Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е сред най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас.

Участва в изложбата „Берлински сецесион“ през 1911 г. в Ню Йорк и в Салона на независимите в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка, вкл. до Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в „Мунтрос Галери“, Ню Йорк през 1917 г. На 30 септември 1920 г. получава американско гражданство и се връща в Париж.

През 1921 – 1922 пътува до Алжир и Тунис, участва за първи път в „Салон дьо Л'Арене“ и отново излага в галерията на Берт Вейл. Следващата година отново показва своя самостоятелна изложба в Америка в „Джозеф Брумър Галери“, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин отново пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия „Пиер“, Париж. Следващата година пътува из Италия, представя самостоятелна изложба в Дюселдорф.

През 1927 г. участва в колективна изложба в „Американ Арт Галери“, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си гражданство, се установява в САЩ. През юни 1928 г. се връща в Париж и отново участва в колективна изложба в Ню Йорк. Пътува през 1929 г. до Испания, Португалия, Марсилия и отново излага в Париж – в галерията „Бернем-Жон“.

Паскин е сред най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилияни, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов. През 1930 г. открива 2 самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930 г., Паскин се самоубива в ателието си. В деня на погребението му всички търговци затварят галериите си в траур в знак на почит към художника.

След смъртта му[редактиране | редактиране на кода]

Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с творби на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. С участие и на негови произведения през 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, а в 1991 г. – изложбата „Художници евреи в България“. Творби на Жул Паскин притежават: Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, Barnes Collection (Philadelphia), Националната художествена галерия в София.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "He pronounced his name 'Pass-keen', and so did his friends." (John Ulric Nef, Reminiscences of Jules Pascin (June 1966), in Tom L. Freudenheim, Pascin (exhibition catalog), University Art Museum, University of California, Berkeley, 1966)
  2. Илья Эренбург. «Люди, годы, жизнь»

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]