Жул Паскин
| Жул Паскин | |
| американско-френски художник | |
 | |
| Роден | Юлиус Мордекай Пинкас
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  България САЩ |
| Работил | илюстратор, художник |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Експресионизъм |
| Жанр | портрет |
| Академия | Академия Колароси |
| Учители | Мориц Хейман |
| Направление | живопис |
| Жул Паскин в Общомедия | |
Юлиус (Юлий) Мордекай Пинкас (на френски: Julius Mordecai Pincas), известен повече с псевдоним като Жул Паски́н – както сам го произнася[1], или неправилно като Паске́н (Jules Pascin), е художник космополит – еврейски (по етнос), български (по рождение и поданство), американски (по гражданство и престой), френски (по школа и престой), живописец и график от Парижката школа.
Детство и обучение
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 март 1885 г. във Видин, в семейство на сефарадски евреи – богатия търговец на зърно Маркус Пинкас и съпругата му София Русо. Старшите му братя и сестри са родени в Земун, където след преселване от Триест се установява семейството на майка му. Разговорен език в семейството е сефарадският (еврейско-испански).[2]
През 1892 г. семейството се преселва в Букурещ, а 3 години след това Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г. Ю. Пинкас живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немските списания „Симплицисимус“ и „Югенд“. От 1905 г. се подписва с псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас.
Творческа биография
[редактиране | редактиране на кода]В края на декември 1905 г. Паскин заминава за Париж като вече известен автор. Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи „Кафе дю Дом“, известни като „домистите“. През 1906 г. негови карикатури под псевдонима „Паскин Русчук“ са публикувани в списание „Българан“, а следващата година Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е сред най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас.
Участва в изложбата „Берлински сецесион“ през 1911 г. в Ню Йорк и в Салона на независимите в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка, вкл. до Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в „Мунтрос Галери“, Ню Йорк през 1917 г. На 30 септември 1920 г. получава американско гражданство и се връща в Париж.
През 1921 – 1922 пътува до Алжир и Тунис, участва за първи път в „Салон дьо Л'Арене“ и отново излага в галерията на Берт Вейл. Следващата година отново показва своя самостоятелна изложба в Америка в „Джозеф Брумър Галери“, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин отново пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия „Пиер“, Париж. Следващата година пътува из Италия, представя самостоятелна изложба в Дюселдорф.
През 1927 г. участва в колективна изложба в „Американ Арт Галери“, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си гражданство, се установява в САЩ. През юни 1928 г. се връща в Париж и отново участва в колективна изложба в Ню Йорк. Пътува през 1929 г. до Испания, Португалия, Марсилия и отново излага в Париж – в галерията „Бернем-Жон“.
Паскин е сред най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилияни, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов. През 1930 г. открива 2 самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930 г., Паскин се самоубива в ателието си. В деня на погребението му всички търговци затварят галериите си в траур в знак на почит към художника.
След смъртта му
[редактиране | редактиране на кода]Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с творби на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. С участие и на негови произведения през 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, а в 1991 г. – изложбата „Художници евреи в България“. Творби на Жул Паскин притежават: Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, Barnes Collection (Philadelphia), Националната художествена галерия в София.
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Portrait of Mimi Laurent, 1927 – 1928 -
Hermine au lit -
Le Déjeuner (1923) -
Mère et enfant -
Manolita (1929)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "He pronounced his name 'Pass-keen', and so did his friends." (John Ulric Nef, Reminiscences of Jules Pascin (June 1966), in Tom L. Freudenheim, Pascin (exhibition catalog), University Art Museum, University of California, Berkeley, 1966)
- ↑ Илья Эренбург. «Люди, годы, жизнь» // Архивиран от оригинала на 2018-07-01. Посетен на 2021-01-10.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Жул Паскин в Art Institute of Chicago
- ((en)) Жул Паскин в National Gallery of Art във Вашингтон
- ((en)) Жул Паскин в MoMA
- ((en)) Биография на Жул Паскин в Encyclopædia Britannica
- Димитър Аврамов, „Драмата на Жул Паскин“, „Портал за култура, изкуство и общество“, 1 октомври 2013
- Мария Василева. Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20 век. София: Сиела, 2013 ISBN 978-954-28-1365-1
- Alley, Ronald and Margaret Barlow. „Pascin, Jules.“ Grove Art Online. Oxford Art Online. Oxford University Press. Web.
- Charensol, Georges and Jules Pascin (1928). Jules Pascin. Collection „Les Artistes Juifs“. Paris: Éditions „Le Triangle“.
- Diehl, Gaston (1968). Pascin. New York: Crown. OCLC 74469
- Dupouy, Alexandre (2014). Pascin. Parkstone Press. ISBN 978-1-78310-533-5
- Werner, Alfred (1972). Pascin: 110 Drawings. New York: Dover. ISBN 0-486-20299-2
|
