Жул Паскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жул Паскин
френски художник
Jules Pascin im Café du Dôme, Paris 1910.png
Роден
Юлиус Мордекай Пинкас
Починал

Националност Флаг на България България
Флаг на САЩ САЩ
Професия илюстратор, художник
Кариера в изкуството
Стил Експресионизъм
Академия Академия Колароси
Учители Мориц Хейман
Направление живопис
Жул Паскин в Общомедия

Юлиус (Юлий) Мордекай Пинкас (на френски: Julius Mordecai Pincas), известен повече като Жул Паскин или Паскен (Pascin) е френски художник, роден в Княжество България.

Детство и обучение[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март 1885 г. във Видин, в семейството на богат еврейски търговец на зърнени храни. Майка му също е от еврейски произход. През 1892 г. семейството се преселва в Букурещ, а 3 години след това Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г. Ю. Пинкас живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немските списания „Симплицисимус“ и „Югенд“. От 1905 г. се подписва с псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас.

Творческа биография[редактиране | редактиране на кода]

В края на декември 1905 г. Паскин заминава за Париж като вече известен автор. Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи „Кафе дю Дом“, известни като „домистите“. През 1906 г. негови карикатури под псевдонима „Паскин Русчук“ са публикувани в списание „Българан“, а на следващата година Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е бил една от най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас.

Участва в изложбата „Берлински сецесион“ през 1911 г. в Ню Йорк и в Салона на независимите в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка и до Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в „Мунтрос Галери“, Ню Йорк през 1917 г. На 30 септември 1920 г. получава американско гражданство и се връща в Париж.

През 1921 – 1922 пътува до Алжир и Тунис, участва за първи път в „Салон дьо Л'Арене“ и отново излага в галерията на Берт Вейл. Следващата година отново показва своя самостоятелна изложба в Америка в „Джозеф Брумър Галери“, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин отново пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия „Пиер“, Париж. Следващата година пътува из Италия, представя самостоятелна изложба в Дюселдорф.

През 1927 г. участва в колективна изложба в „Американ Арт Галери“, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си гражданство, се установява в САЩ. През юни 1928 г. се връща в Париж и отново участва в колективна изложба в Ню Йорк. Пътува през 1929 г. до Испания, Португалия, Марсилия и отново излага в Париж – в галерията „Бернем-Жон“.

Паскин е бил един от най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилияни, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов. През 1930 г. открива 2 самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930, Паскин се самоубива в ателието си. Всички търговци затварят галериите си в траур, като знак за почитта към художника.

След смъртта му[редактиране | редактиране на кода]

Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с творби на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. С участие и на негови произведения през 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, а в 1991 г. – изложбата „Художници евреи в България“. Творби на Жул Паскин притежават: Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, Barnes Collection (Philadelphia), Националната художествена галерия в София.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Мария Василева. Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20 век. София: Сиела, 2013 ISBN 978-954-28-1365-1
  • Alley, Ronald and Margaret Barlow. „Pascin, Jules.“ Grove Art Online. Oxford Art Online. Oxford University Press. Web.
  • Charensol, Georges and Jules Pascin (1928). Jules Pascin. Collection „Les Artistes Juifs“. Paris: Éditions „Le Triangle“.
  • Diehl, Gaston (1968). Pascin. New York: Crown. OCLC 74469
  • Dupouy, Alexandre (2014). Pascin. Parkstone Press. ISBN 978-1-78310-533-5
  • Werner, Alfred (1972). Pascin: 110 Drawings. New York: Dover. ISBN 0-486-20299-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]