Жорж Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги (Жорж) Папазов
български и френски художник
Роден
Починал
23 април 1972 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България,
Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил сюрреализъм, абстракционизъм
Учители Ханс Хофман

Георги (Жорж) Папазов (на френски: Georges Papazoff) е български и френски художник модернист, писател, критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага и заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман.

Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г. Едва през 1935 г., вече като утвърдено име, отново има самостоятелна изложба в София.

От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция.

През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и др.

Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис.

Негови най-известни творби са

  • „Пейзаж от Чехия“ (1916),
  • „Портрет на майката на художника“ (1924),
  • „Морето“ (1925),
  • „Двойка“ (1928),
  • „Пейзаж от Дордона“ (1930),
  • „Корабокрушение“ и „Гладиатори“ (1957), и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • Pascin !… Pascin !… C'est moi !…, écrits („Паскин! Паскин! Това съм аз“). 1932
  • Paris – l'oeuvre et le destin des grands peintres („Париж. Творчество и съдба на великите художници“). Paris, 1936
  • Derain, mon copain („Дерен, моят приятел“). Paris, 1960[1]
  • Lettres a Derain („Писма за Дерен“). Paris, 1966[2]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Adam Biro et André Passeron, Dictionnaire général du surréalisme et de ses environs, Office du Livre, Fribourg, Suisse et Presses universitaires de France, Paris, 1982
  • Jean-Paul Crespelle, Montparnasse vivant, Paris, 1962
  • Gaston Diehl, Georges Papazoff, Paris, Cercle d'art, 1995
  • Andrei B. Nakov, Georges Papazoff: franc-tireur du surréalisme, éditions de la Connaissance, Bruxelles, 1973[3]
  • Philippe Soupault, Papazoff: le domaine unique de la diversité et de la surprise. Paris: Galerie de Seine, 1975
  • Кирил Кръстев, Жорж Папазов, София, 1973
  • Румяна Станчева, Художникът Жорж Папазов като писател. София: Колибри, 2014, 168 с. ISBN 978-619-150-264-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Derain: mon copain ((fr))
  2. Lettres à Derain ((fr))
  3. Georges Pappasoff, сайт на Андрей Наков. ((fr))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]