Жорж Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги (Жорж) Папазов
български и френски художник
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Стил сюрреализъм, абстракционизъм
Учители Ханс Хофман

Георги (Жорж) Папазов (на френски: Georges Papazoff) е български и френски художник модернист, писател, критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага и заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман.

Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г. Едва през 1935 г., вече като утвърдено име, отново има самостоятелна изложба в София.

От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция.

През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и др.

Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис.

Негови най-известни творби са

  • „Пейзаж от Чехия“ (1916),
  • „Портрет на майката на художника“ (1924),
  • „Морето“ (1925),
  • „Двойка“ (1928),
  • „Пейзаж от Дордона“ (1930),
  • „Корабокрушение“ и „Гладиатори“ (1957), и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • Pascin !… Pascin !… C'est moi !…, écrits („Паскин! Паскин! Аз съм!...“). Paris, Ed. Kélilevitch, 1932; Nouvelle édition avec le text enrichi, Genève, Ed. Pierre Cailler, 1959 (2 изд.).[1]
  • Париж. Творчество и съдба на великите художници („Paris – l'oeuvre et le destin des grands peintres“). София, изд. Завети, 1938.[1][2]
  • Drenov frères („Братя Дренови“), Paris, Ed. Fasquelle, 1951.[1]
  • Derain, mon copain („Дерен, моят приятел“). Paris, Ed. Valmont, 1960.[3]
  • Lettres à Derain („Писма до Дерен“). Paris, Nouvelles Editions Debresse, 1966.[4]
  • Pope Vassil. Récit Bulgare („Поп Васил“). Paris, Nouvelles Editions Debresse,1968.[5]
  • Papazoff. Sur les pas du peintre. Suivi de documents et témoignages („Папазов. По стъпките на художника“). Paris, Ed. de la Galerie de Seine, 1971.[1]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.

Папазов остров в Антарктика е наименуван на Жорж Папазов.[6]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Adam Biro et André Passeron, Dictionnaire général du surréalisme et de ses environs, Office du Livre, Fribourg, Suisse et Presses universitaires de France, Paris, 1982
  • Jean-Paul Crespelle, Montparnasse vivant, Paris, 1962
  • Gaston Diehl, Georges Papazoff, Paris, Cercle d'art, 1995
  • Andrei B. Nakov, Georges Papazoff: franc-tireur du surréalisme, éditions de la Connaissance, Bruxelles, 1973[7]
  • Philippe Soupault, Papazoff: le domaine unique de la diversité et de la surprise. Paris: Galerie de Seine, 1975
  • Кирил Кръстев, Жорж Папазов, София, 1973
  • Румяна Станчева, Художникът Жорж Папазов като писател. София: Колибри, 2014, 168 с. ISBN 978-619-150-264-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Oevres litteraires de Georges Papazoff. //
  2. Генова, Ирина. Историзиране на модерното изкуство – липсващите имена. Жорж Папазов. // Изкуствоведски четения 2007. БАН.
  3. Derain: mon copain ((fr))
  4. Lettres à Derain ((fr))
  5. Pope Vassil. //
  6. Papazov Island. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR): Composite Gazetteer of Antarctica
  7. Georges Pappasoff, сайт на Андрей Наков. ((fr))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]