Жорж Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги (Жорж) Папазов
Рождено име Георги Панайотов Папазов
Роден
Починал
23 април 1972 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България, Флаг на Франция Франция
Стил сюрреализъм, абстракционизъм
Учители Ханс Хофман

Георги (Жорж) Папазов (на френски: Georges Papazoff) е български художник модернист, писател, критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага и заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман.

Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г. Едва през 1935 г., вече като утвърдено име, отново има самостоятелна изложба в София.

От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция.

През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и др.

Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис.

Негови най-известни творби са

  • „Пейзаж от Чехия“ (1916),
  • „Портрет на майката на художника“ (1924),
  • „Морето“ (1925),
  • „Двойка“ (1928),
  • „Пейзаж от Дордона“ (1930),
  • „Корабокрушение“ и „Гладиатори“ (1957), и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • Pascin !… Pascin !… C'est moi !…, écrits („Паскин! Паскин! Това съм аз“). 1932
  • Paris – l'oeuvre et le destin des grands peintres („Париж. Творчество и съдба на великите художници“). Paris, 1936
  • Derain, mon copain („Дерен, моят приятел“). Paris, 1960[1]
  • Lettres a Derain („Писма за Дерен“). Paris, 1966[2]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Adam Biro et André Passeron, Dictionnaire général du surréalisme et de ses environs, Office du Livre, Fribourg, Suisse et Presses universitaires de France, Paris, 1982
  • Jean-Paul Crespelle, Montparnasse vivant, Paris, 1962
  • Gaston Diehl, Georges Papazoff, Paris, Cercle d'art, 1995
  • Andrei B. Nakov, Georges Papazoff: franc-tireur du surréalisme, éditions de la Connaissance, Bruxelles, 1973[3]
  • Philippe Soupault, Papazoff: le domaine unique de la diversité et de la surprise. Paris: Galerie de Seine, 1975
  • Кирил Кръстев, Жорж Папазов, София, 1973
  • Румяна Станчева, Художникът Жорж Папазов като писател. София: Колибри, 2014, 168 с. ISBN 978-619-150-264-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Derain: mon copain ((fr))
  2. Lettres à Derain ((fr))
  3. Georges Pappasoff, сайт на Андрей Наков. ((fr))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]