Ревматология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лечение в Швеция на ревматизъм с медицински лазер

Ревматологията е този дял от медицината, който е свързан с двигателно-опорния апарат, макар че разбира се симптомите и някои проблеми могат да бъдат свързани с други системи на организма, заради което понякога може да се счита и за подспециалност или допълваща специалност към вътрешните болести, това също е и дял от медицината, която макар рядко, но в някои случаи работи и с педиатрията.

Ревматологията се занимава с диагностика, проследяването и лечението на ревматичните заболявания. Ревматолозите са лекарите, които работят в тази област и те специализират в областта на физиология и медицина на двигателно-опорния апарат. Съответно тяхната медицинска работа е свързана предимно с преглеждане, диагностициране, и с помощта на рентген, ако основния лекарски и физиологичен преглед не е достъчен, на крайниците, тяхните стави, също в някои случаи на меките (съединителни) тъкани, ако ревматологичното заболяване придобие външни прояви (кожни заболявания в резултат от ревматологични възпалителни процеси), смята се, че някои от ревматологичните заболявания могат да бъдат разглеждани и като автоимунни заболявания, а също така се смята, че много често те могат да бъдат и наследствени болести на двигателно-опорния апарат, на крайниците и ставите, според унаследяемите специфични характеристики на пациента.

За много от ревматологичните заболяванията се знае, че са автоимунни [източник?], ето защо ревматологията в значителна степен е и изучаване на имунната система [източник?], тоест е специалност свързана с имунологията.

Ревматологията изучава ревматичните заболявания като артрит, например [1]

В ревматологията, особено за анти-възпалителен ефект се прилагат силни анти-възпалителни лекарства и други фармацевтични препарати.

Съвременни проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Също така в съвременната ревматология се използват фармацевтични препарати, които имат освен възпиращ възпаленията ефект, температурна регулация предназначена за крайниците, двигателно-опорния апарат и т.н., кардиорегулация и прочее, които в допълнение може да имат и имунозадържащ, тоест предпазващ от опасни имунни фактори или дори в най-новите проучвания имуностимулиращ ефект, за да се предотвратят допълнителни или диагностично свързани заболявания (от областта на имунологията).

История и развитие на ревматологията в България[редактиране | редактиране на кода]

В медицината се обособява като самостоятелна специалност в началото на 19 век във Франция и френскоговорящите страни и общности, но се развива като научна медицинска област през втората половина на 19 век в Германия [2]. Това е най-вероятно свързано с Индустриалната революция, възникване на масовите производства и особено производството на коли, и тяхната употреба.

През социализма ревматологията е отделна, самостоятелна специалност (макар и донякъде обособена в спортната медицина) [3], а след 1991 г. в България ревматологията съществува като отделна медицинска специалност, в областта на педиатрията е част смесената специалност ревмокардиология. От 1991 г. тя се придобива след „Вътрешни болести“.

Кратък списък на ревматологичните заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Основни ревматични заболявания[редактиране | редактиране на кода]

От гледна точка на физиологията и на съвременната ревматология, основни заболявания са ревматоиден артрит и реактивен артрит, други имат исторически характер (античност, социализъм и други), тоест се отнасят по-скоро до по-ранни периоди в медицината и тяхната поява и регистриране може да са необичайни, но за съвременната ревматология списъкът е дълъг, така че това не е изчерпателен списък.

Възпалителни артритни заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Други

Заболявания в резултат на стоматологична работа[редактиране | редактиране на кода]

Особености на стоматологичната практика. Особености на рисковите фактори

Тъй като в някои случаи при работата на стоматолозите работната машина се разваля, ако машината продължително време не се коригира, или дори работи в неизправност, това може да доведе до малки или по-сериозни оплаквания или ако това има дълга продължителност до заболявания на опорно-двигателния апарат, особено специфично дясна ръка, с която се работи с машина и инструменти, както и съпътстващи заболявания, на ухото (отново от неизправност на машината), както и други допълнителни смущения.

Физиологични фактори[редактиране | редактиране на кода]

Във физиологичен аспект, като рискови фактори може да се разглеждат вибрациите, на недобре настроена стоматологична машина и възпроизведеният от нея шум, който дори и да няма сила (тоест чуваемост на разстояние) може да влияе на стоящите до нея.

  • Неравномерните микро и други вибрации на недобре настроена стоматологична машина може да доведат до „разстройство[източник?] на вазомоторните реакции, промени в нервно-мускулната възбудимост и реактивното време. Също така намаляват мускулния тонус и предизвикват намалена сетивност.
  • Шумът е основно фонов, предизвикан от високочестотния шум (в деципели (dB) поради работа на турбината за 8 kHz). Той има дразнещо действие върху централната нервна система. Води до общо отслабване на слуха, слухова асиметрия (по-слаба слухова сетивност на дясното ухо), отслабване на вниманието и намаляване на работоспособността.

Химически причинители[редактиране | редактиране на кода]

Химичните рискови фактори са свързани с работата с амалгама, пластмаси и медикаменти.

Придружаващи психологични аспекти и оплаквания[редактиране | редактиране на кода]

Постоянната концентрация, прекият контакт с пациента и честата необходимост от спешна намеса водят до нервно-психическо напрежение (стрес). Стресът е общ адаптационен синдром за организма. При продължителен и силен стрес се нарушава адаптивността и настъпват патологични промени. Намалява се устойчивостта и превключваемостта на вниманието, както и чувствителността на сензорните анализатори. Стресът води до психични смущения (неврози), до редица соматични заболявания, като хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, понижен имунитет и причинява т. нар. синдром на професионално изчерпване.

Артритни заболявания на съединителната тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Системни заболявания на съединителната тъкан
  • Lupus Erythematosus (Системен лупус еритематодес)
Други
  • Прогресивна системна склероза
  • Полимиозит/Дерматомиозит
  • Синдром на Бехчет
  • Синдром на Сьогрен
  • Васкулити

Други[редактиране | редактиране на кода]

Дегенеративни артропатии[редактиране | редактиране на кода]

Средства за лечение на ревматологичните заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Химични съединения, които имат отношение към ревматологията и лечението на ревматологичните болести[редактиране | редактиране на кода]

Дерматологични и козметични средства[редактиране | редактиране на кода]

Някои ревматологични заболявания могат да имат силно изразена остра форма, при което да има нужда от дерматологично лечение на проявени симптоми

  • Хиалуронова киселина (?!) (NB! e продукт основно на козматичната медицина и дерматологията, което означава, че има действие основно върху епидермиса, въпреки „изследванията“ за възможното действие на този продукт в други области, ненаучно е да се смята, че има друго освен повърхностно дерматологично козметично действие) (NB! тази съставка в козметичната медицина не може да се докаже, че помага при всички типове дерматологични проблеми в ревматологията)

Възможни странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Ако след интензивното лечение на ревматологично заболяване не се възстановят нивата на приемане на глюкоза, може да се развият симптоми на някои заболявания като хипотиреоидизъм и при по-тежките варианти на диабет.

Според някои в модерната ревматология за пробив се счита използването на специфично разработени „биологичните лекарства“ (на английски език: biologics) като например добре известният инсулин, които са известни с това, че изкуствено подпомагат и поддържат организма, иначе жаргонно известни и като агенти, видоизменящи болестта (на английски език: „disease modifying agents“), с които се овладяват сериозни заболявания по-ефективно. (Rheumatology (Oxford). 2012 Dec.)

Клиники по ревматология в България[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rheumatology, Oxford Dictionary, посетен на 27 май 2022
  2. Index Catalogue of the Library of the Surgeon-general's Office, United States Army: Authors and Subjects. 1st series, Volume 7, Library of the Surgeon-General's Office (U.S.), U.S. Government Printing Office, 1886
  3. Ревматология, Медицина и физкултура, 1962. Тъй като ревматологичните заболявания са от интерес за хирургията, физиологията, биомеханиката и спортната медицина, първият учебник по ревматология е издаден от издателство "Медицина и физкултура", което в действителност е обичайна практика за медицинските заглавия отнасящи се до движението, типовете движение и проблемите при него, като резултат от заболявания на двигателно-опорния апарат
  4. Химически датчик на базата на материали, притежаващи създадена молекулна памет, Химически факултет на СУ
  5. Glucose, as intravenous sugar solution, is on the World Health Organization's List of Essential Medicines. World Health Organization model list of essential medicines: 21st list 2019. Женева, World Health Organization, 2019. WHO/MVP/EMP/IAU/2019.06. License: CC BY-NC-SA 3.0 IGO.