Нестероидни противовъзпалителни средства
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), са лекарствени средства с различен химичен строеж с периферен аналгетичен (обезболяващ), антипиретичен (понижават температурата), и противовъзпалителен ефект. Също така се наричат неопиоидни аналгетици. Основната им разлика от стероидните противовъзпалителни средства е структурата (нямат стероиден скелет). Те нямат наркотичен ефект но имат обезболяващо действие затова се наричат още и ненаркотични аналгетици. Най-популярните НСПВС са аспирин, ибупрофен и напроксен, които се съдържат в лекарствени форми без рецепта.[1][2]
Действие
[редактиране | редактиране на кода]Осъществяват ефекта си като блокират синтеза на простагландини в организма, които са смятани за медиатори на възпалението. Простагландините се образуват от Арахидонова киселина чрез ензима циклооксигеназа – COX (cyclooxygenase), който има два подтипа COX-1 и COX-2. На блокирането на COX-2 се дължат лечебните ефекти на НСПВС.
Използване в медицината
[редактиране | редактиране на кода]НСПВС се използват за симптоматично лечение на следните симптоми[3]:
- ревматоидни артрити[4]
- остеоартрити
- възпалителна артропатия
- дисменорея (менструални болки)
- метастатична болка в костите
- главоболие и мигрена
- постерапевтична болка
- лека до средна болка вследствие на изгаряне или нараняване на тъканта
- треска
- зъбобол
- бъбречни колики
Генерични видове
[редактиране | редактиране на кода]Генерични представители на нестероидни противовъзпалителни средства (в скоби са дадени популярни техни търговски имена):
- алкозин / alcozin
- алнагон / alnagon
- аминофеназон (амидофен) / aminophenazone
- ацетизал (аспирин) / acetylsalicylic acid
- диклофенак (фелоран) / diclofenak (feloran)
- кетопрофен, декскетопрофен
- ибупрофен (нурофен)/ ibuprofen (nurofen)
- индометацин / indometacin
- кетофенилбутазон / kebuzone
- нимезулид (аулин) / nimesulide (aulin)
- норамидопирин (аналгин) / metamizole soduim
- оксифенбутазон / oxyphenbutazone
- сулиндак / sulindac
- фенацетин / phenacetin
- фенилбутазон / phenylbutazone
и др.
Странични ефекти
[редактиране | редактиране на кода]Основен страничен ефект на НСПВС е улцерогеността им, която се дължи на блокирането на COX-1. Проявява се в развиване на язва или стомашно-чревни смущения. Страничните ефекти са зависими от приеманата доза. Предозирането може да доведе до перфорация на язвата, стомашно-чревно кървене и др.
Освен това, НСПВС може да взаимодейства с други лекарства. Например, приемът на НСПВС и хинолин може да повиши риска от хинолинова пасивност на централната нервна система, включително и до апоплектичен удар. [5][6] Ако се приеме COX-2 инхибитор, не трябва да се взима едновременно и НСПВС.[7] Също хора, които са на ежедневна терапия с аспирин (например за понижаване на риска от сърдечен удар), трябва да бъдат внимателни при приема на други неопиоидни аналгетици, тъй като последните могат да блокират ефекта на аспирина.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stuart J. Warden, PT, PhD, FACSM. Prophylactic Use of NSAIDs by Athletes:A Risk/Benefit Assessment // The Physician and SportsMedicine. 38 (1). Април 2010. DOI:10.3810/psm.2010.04.1770. с. 132–138. Архивиран от оригинала на 2010-11-26. Посетен на 2011-12-04.
- ↑ Some Common Medications That Contain Acetaminophen Архив на оригинала от 2013-02-22 в Wayback Machine., Acetaminophen is also a common NSAID.
- ↑ Australian medicines handbook 2006. Adelaide, Australian Medicines Handbook Pty Ltd, 2006. ISBN 0-9757919-2-3.[посочете страница]
- ↑ Gøtzsche, Pc. Methodology and overt and hidden bias in reports of 196 double-blind trials of nonsteroidal antiinflammatory drugs in rheumatoid arthritis // Controlled clinical trials 10 (1). Март 1989. DOI:10.1016/0197-2456(89)90017-2. с. 31–56.
- ↑ Bayer HealthCare Pharmaceuticals Inc. CIPRO (ciprofloxacin hydrochloride) TABLETS CIPRO, (ciprofloxacin*) ORAL SUSPENSION (PDF) // FDA, Септември 2008. Посетен на 31 август 2009.
- ↑ Royal Pharmaceutical Society of Great Britain. 5 Infections // British National Formulary (BNF 57). BMJ Group and RPS Publishing, 2009. ISBN 9780853698456.
- ↑ orthoinfo.aaos.org