Зрителен нерв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зрителен нерв
Gray773.png
Ляв зрителен нерв и зрителни трактове
Латински nervus opticus
Атлас зрителен нерв
MeSH Optic+Nerve
Зрителен нерв в Общомедия

Зрителният нерв (на латински: nervus opticus) е съвкупност от нервни влакна, които отвеждат възникналите в ретината нервни импулси до главния мозък. Центърът на ретината, откъдето излиза зрителният нерв няма сетивни клетки и тази област от нея се нарича „сляпо петно“.

Зрителните нерви са втората двойка черепномозъчни нерви. Образувани са от светлочувствителните невроепителни ганглиеви клетки е ретината. Нервът е обхванах от трите мозъчни обвивки с продължението на субдуралното и дубарахноидалното пространство. През foramen opticum (зрителния отвор) nervus opticus навлиза в зрителния канал (canalis opticus) и оттам- в черепната кухина.

В основата на главния мозък, под хипоталамуса, зрителните нерви частично се прекръстосват. Латинското название на прекръстосването е „chiasma opticum“. Заради прекръстосването зрителният образ от вътрешната (медиална) част на ретината се предава в зрителния център на срещуположното мозъчно полукълбо, а образът от външната (латерална) част на ретината — в зрителния център на прилежащото мозъчно полукълбо. Така зрителния образ от всяка страна на полезрението се предава, както следва – левите части в лявото полукълбо, а десните части – в дясното. Образите, проведени като нервни импулси от зрителния нерв, се обработват и разпознават в зрителния център на главния мозък, в тиловата част на кората.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Атлас по анатомия, Шесто издание: декември 2003 г., Издателство „Парамон“, АД – 2000 г., ISBN 954-01-1633-3, стр. 58. Анатомия на домашните животни, том 3, Ангел Воденичаров, издателство "Котка", Стара Загора- 2014г.