Кръвоносен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Blood vessels.svg

Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, вени и капиляри. Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 км.

Артерии[редактиране | edit source]

Артериите са тръбести образувания, които изнасят кръвта от сърцето (камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен - от съединителна тъкан, среден - от съединителна тъкан и гладка мускулатура и вътрешен - от еднослоен епител. С отдалечаването си от сърцето, артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е аортата. Тя излиза от лявата камера и чрез разклоненията и пренася кръв до всички клетки. Всички артерии носят артериална(окислена), богата на кислород, кръв. Единствено белодробната артерия носи венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от дясната камера и се разклонява, като разклоненията ѝ отнасят неокислената кръв до белите дробове, където кръвта се окислява.

Капиляри[редактиране | edit source]

Капилярите са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е околко 0,5 мм, а диаметърът им около 10 µм (микрометра), поради което в тях кръвните клетки се движат поединично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки, през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите,тънките им стени и огромната им повърхност(около 6500 кв.м.). Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.

Вени[редактиране | edit source]

Вените са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето (в предсърдията на сърцето). С приближаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните, но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки. Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.

Налягането на кръвта, което се получава при всеки удар на сърцето ,се усеща в стените на артериите като пулс.