Егаш Мониш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Егаш Мониш
Antonio Caetano de Abreu Freire Egas Moniz
португалски лекар

Роден
Починал
13 декември 1955 г. (81 г.)
Медицина
Област Медицина, неврология
Образование Университет в Коимбра
Работил в Катедра по неврология в Университета в Лисабон
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1949)
Егаш Мониш в Общомедия

Егаш Мониш (на португалски: Egas Moniz), истинско Анто̀ниу Каета̀ну ди Абрѐу Фрѐйри Ѐгаш Мо̀ниш (Antonio Caetano de Abreu Freire Egas Moniz) е португалски лекар - психиатър и невро-хирург, роден на 29 ноември 1874 г. в имението Аванса и починал на 13 декември 1955 г. в Лисабон.

Носител е на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му за открития, свързани с терапевтичната стойност на левкотомията при някои неврози. Той дели наградата с швейцарския физиолог Валтер Хес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Егаш Мониш е потомък от стар португалски аристократичен род. През 1891 г. постъпва в университета в Коимбра. През 1899 г. се дипломира като лекар с теза върху дифтерията. Твърде млад получава първия пристъп на подагра, която по-късно обезформя и инвалидизира ръцете му. Като студент се увлича от политиката, като има либерални убеждения и симпатизира на републиканците, борещи се за сваляне на монархията. За подкрепа на това антимонархическо движение пише памфлети под псевдонима Егаш Мониш, с което става известен.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си специализира 2 години неврология в Бордо и Париж. През 1902 г. постъпва на работа в Медицинския факултет на университета в Коимбра. През 1911 г. става професор в новосъздадената катедра по неврология в университета в Лисабон и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 г.

Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия мозък, през 1927 г. разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната ангиография, при която чрез съчетано използване на рентгенови лъчи и радиоактивни йодни препарати е възможно да се откроят контрастно мозъчните кръвоносни съдове. Прилагането на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в диагностиката на мозъчни тумори и съдови увреждания.

През 1935 г. присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психичноболни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 г. се извършва първата операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена левкотомия (от гръцки: leukos – „бял“). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името лоботомия. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след Втората световна война в САЩ, където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Студенските му увлечения по политиката водят до това, че участва активно в политическия живот на Португалия.

  • През 1903 – 1917 г. е депутат в Парламента.
  • През 1917 г. е посланик на Португалия в Испания.
  • От 1917 г. е Министър на външните работи на Португалия и като представител на държавата си подписва Версайския мирен договор.
  • През 1922 г. се отказва от политическа дейност, след идването на власт на консервативно управление.

Нобелов лауреат[редактиране | редактиране на кода]

През 1949 г. получава половината Нобелова награда за физиология или медицина „за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози“, като я поделя с Валтер Хес.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Мониш е член на Кралската академия на науките в Лисабон и на лондоското Кралско дружество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издателство „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8