Лоботомия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д-р Уолтър Фрийман (ляво) и д-р Джйемс Уатс изучават рентгент преди психохирургична операция. Психооперацията се състои в разрязването на мозъка с цел създаването на нови структури и да помогнат с премахването на делюзии, обсесии и нервози при пациенти.

Лоботомия (от гръцки λοβός лобос „лоб, кора“; τομή томи „режа“) е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състояи се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.

Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.

Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на XVIII век; до 1951 г. почти 20.000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват.

Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Егаш Мониш предлага оперативна намеса за лекуване на психично болни хора с изявена агресивност. Прилаганите дотогава методи и средства практически са имали само временно действие при подобряването състоянието на психично болни хора. Характерът на заболяването ги прави опасни както за тях самите, така и за околните. През 1936 година се извършва първата такава операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена левкотомия (от гръцки leukos – бял). Същността на метода е в прекъсване на нервни влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името лоботомия.

Методът на Егаш Мониш не лекува радикално болестта на психично болните хора. С хирургичната намеса пациентите стават по-спокойни, което позволява да живеят в семейна среда. Работата върху тези проблеми е причината Егаш Мониш да получи Нобелова награда за физиология или медицина. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Причината за това са протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.

Този метод получава най-широко разпространение след Втората световна война в САЩ, където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага.

Известни случаи[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]