Франсоа Жакоб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Жакоб.

Франсоа Жакоб
François Jacob
френски микробиолог и генетик

Роден
Починал
19 април 2013 г. (92 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Биология
Образование Сорбона
Работил в Институт „Луи Пастьор“
Известен с изследванията си в областите генетика и микробиология
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1965)
Франсоа Жакоб в Общомедия

Франсоа̀ Жако̀б (на френски: François Jacob) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология през 1965 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954: Les Bactéries lysogènes et la Notion de provirus, éditions Masson.
  • 1961: ((en)) Sexuality and the genetics of bacteria, avec Élie Wollman, Academic Press
  • 1970: La Logique du vivant, une histoire de l’hérédité, éditions Gallimard.
  • 1979: L'évolution sans projet dans Le Darwinisme aujourd'hui, collection Points - Sciences, éditions du Seuil
  • 1981: Le Jeu des possibles, essai sur la diversité du vivant, éditions Fayard
  • 1987: La Statue intérieure, éditions Odile Jacob, автобиография
  • 1997: La Souris, la Mouche et l’Homme, éditions Odile Jacob.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]