Улф фон Ойлер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Улф фон Ойлер | |
|---|---|
| шведски физиолог и фармаколог | |
 |
|
| Роден |
7 февруари 1905 г.
|
| Починал | |
| Националност | Швеция |
| Научна дейност | |
| Област | Физиология, фармакология |
| Образование | Каролинска институт |
| Учил при | Хенри Дейл |
| Работил в | Каролинска институт |
| Известен с | Невротрансмитер, норадреналин, простагландин |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина |
| Улф фон Ойлер в Общомедия | |
Улф фон Ойлер (7 февруари 1905 – 9 март 1983) е шведски физиолог и фармацевт, известен с изследванията си върху невротрансмитерите, за което печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1970 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ойлер е роден в Стокхолм, Швеция. Син е на шведския биохимик и нобелов лауреат от немски произход Ханс фон Ойлер-Келпин.
През 1935 г. Фон Ойлер изолира първите простагландини от семенна течност на човек.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Von Euler US. Über die spezifische blutdrucksenkende Substanz des menschlichen Prostata- und Samenblasensekrets. Klin Wochenschr 1935;14:1182 – 1183.
