Хенри Дейл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Халет Дейл
Henry Hallett Dale

Роден
Починал
23 юли 1968 г. (93 г.)

Учил вТринити Колидж
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1936)[1][2]
Pour le Mérite
Научна дейност
Областфизиология, фармакология
Работил вЛондонски университетски колеж
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1936)
Кралски медал (1924)
Медал Копли (1937)
Хенри Халет Дейл в Общомедия

Сър Хенри Халет Дейл (на английски: Henry Hallett Dale) е британски физиолог и биохимик. Заедно с Ото Льови спечелва Нобеловата награда за физиология или медицина през 1936 г. за своите открития за химическото предаване на нервния импулс.[3][4]

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

След продължителна работа Дейл изолира заедно с колеги ацетилхолин от гъби и открива възможната роля, която той играе като невротрансмитер. Това предположение е потвърдено по-късно от Ото Льови. През 1921 г. Льови открива, че при стимулиране на нервите на сърце от жаба се освобождава химическо вещество, наречено от него вагусстоф. Това вещество е идентифицирано от Дейл като ацетилхолин. Тази субстанция директно стимулира сърцето, с което се доказва и химическото предаване на сигналите в нервите.

През 40-те години на 20. век Дейл и Джон Екълс водят спор за това каква е основата на предаване на сигналите в синапсите: химическа или електрическа.

По-късно се установява, че предаването на сигналите става основно по химически път, но понякога и по електрически.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.nobelprize.org.
  2. а б www.nobelprize.org.
  3. Halpern, B.. Obituary notice: Henry Hallet Dale. // Revue francaise d'allergologie 9 (2). 1969. DOI:10.1016/s0370-4688(69)80008-6. с. 117 – 119.
  4. Vogt, M.. Obituary. Sir Henry Hallett Dale, O.M., F.R.S. // International Journal of Neuropharmacology 8 (2). 1969. с. 83 – 84.