Жак Моно

Жак Моно Jacques Monod
френски биолог
Роден	9 февруари 1910 г. Париж, Франция
Починал	31 май 1976 г. Париж, Франция
Погребан	Кан, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1965)
Научна дейност
Област	Молекулярна биология
Работил в	Колеж дьо Франс (1967 – 1973) Парижки университет
Известен с	lac опетон, алостерична регулация
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1965)
Семейство
Баща	Люсиен Моно
Майка	Шарлот Макгрегър Тод
Съпруга	Одет Брюл
Жак Моно в Общомедия

Жак Люсиен Моно (на френски: Jacques Lucien Monod; 9 февруари 1910 – 31 май 1976) е френски биолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1965 г.

Научна дейност

Жак Моно и Франсоа Жакоб доказват, че живата клетка контролира производството на протеини, чрез механизъм за обратна връзка, аналогична на термостат. Двамата са известни и с работата си върху lac оперона. Проучване върху контрола на генната експресия в lac оперона е първият пример за регулация на транскрипционна система. Моно прогнозира съществуването на иРНК молекули, които свързват информацията кодирана в ДНК и протеини. Той е считан за един от основателите на молекулярната биология.

Признание

Жак Моно, заедно с Франсоа Жакоб и Андре Лвоф са лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина през 1965 г. „за техните открития относно генетичния контрол на ензими и синтеза на вируси.“ Моно е награждаван и с други почести и отличия, сред които Кавалер на почетния легион в Париж.

Библиография

Гробът на Жак Моно

• Recherches sur la croissance des cultures bactériennes, Paris, Hermann, 1941.
• De l'adaptation enzymatique aux transitions alllostériques, Conférence Nobel, Stockholm, Foundation Nobel, 1966.
• Biosynthèse des acides nucléiques et des protéines, notes prises au cours de Jacques Monod, Paris, Association des étudiants en sciences, 1967.
• Leçon inaugurale, 3 novembre 1967, chaire de biologie moléculaire, Paris, Collège de France, 1968.
• From biology to ethics, San Diego, Salk Institute for biological studies, 1969.
• Le hasard et la nécessité: essai sur la philosophie naturelle de la biologie moderne, Paris, Le Seuil, coll. Points. Essais, 1970, 256 p. (ISBN 978-2-08-121810-9).
• Cinquantième anniversaire de la vie scientifique du Professeur André Lwoff, prix Nobel, Paris, Institut Pasteur, 1er octobre 1971.
• в съавторство с Maurice Caveing, Francis Halbwachs и Jacques Roger, Épistémologie et marxisme, Paris, Union générale d'éditions, 1972.
• Hommage à Louis Pasteur: à l'occasion du 150ème anniversaire de sa naissance, 7 mai 1973, présidé par Pierre Courcelle, Paris, Institut de France, 1973.
• Problems of scientific revolution: progress and obstacles to progress in the sciences: The Herbert Spencer lectures 1973, avec Hermann Bondi et Walter Bodmer, édité par Rom Harré, Oxford, Clarendon press, 1975.
• Selected papers in molecular biology, édité par André Lwoff et Agnes Ullmann (en), New York, Academic Press, 1978.
• Pour une éthique de la connaissance, textes choisis et présentés par Bernardino Fantini, Paris, Editions La Découverte, 1988.
• Cybernétique enzymatique: Essais sur l’adaptation enzymatique, posthume, inédit, édité sous la direction de Francesca Merlin & Laurent Loison, Éditions Matériologiques, Coll. Histoire des sciences et des techniques, 2021.

За него

• Juliette Bourdier, Jacques Monod, religion sans dieux. Paris, Gallimard, 1992
• Patrice Debré, Jacques Monod, Flammarion, collection Grandes Biographies, 1996 ISBN 2-08-067173-1