Иля Мечников
Иля Мечников Илья́ Ильи́ч Ме́чников |
|
---|---|
украинско-руско-френски биолог | |
|
|
|
|
Роден |
с. Ивановка, Харковска област, Украйна |
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
|
|
Религия | атеизъм |
Образование |
Гьотингенски университет Харковски университет |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Образование | Гьотингенски университет |
Известен с | изследванията си върху фагоцитозата |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1908) |
Иля Мечников в Общомедия |
Иля Илич Мечников (на руски: Илья́ Ильи́ч Ме́чников) е украински[1], руски и френски биолог, физиолог и патолог. Един от основоположниците на ембриологията, създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета.
Лауреат е на Нобелова награда за физиология или медицина (съвместно с германския фармаколог и биолог Пол Ерлих) през 1908 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейството на гвардейския офицер Иля Иванович Мечников и Емилия Лвовна Невахович-Мечникова, на 3 май (15 май) 1845 г., в село Ивановка, Двуречански район на Харковска област, Украйна. По бащина линия произхожда от старинен молдовски болярски род, произлизащ от Юрий Стефанович Милеску-Спафарий [2][3][4][5][6], внук на енциклопедиста и полиглот Николай Гаврилович Спафарий, дошъл в Русия от Молдова с княз , Дмитрий Кантемир, през 1711 г., след неуспешния военен поход на Петър I и Кантемир против турците в Дунавските княжества.[7][8] Фамилия „Мечников“ произлиза от превода от румънски на фамилията „Спетару“, или „spadă are“ – „имащ меч“, така синът на Юрий Стефанович, пристигайки в Русия, променя фамилията Спетару (Спафарий) на Мечников.
По-голям брат на Иля е Лев Илич Мечников – швейцарски географ, социолог и анархист, участник в националноосвободителното движение в Италия (рисорджименто).
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Иля Мечников е член на Петербургската академия на науките (1902). Завършва Харковския университет през 1864 г., специализира в Германия при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, изучава ембриологията на безгръбначните животни в Италия. Защитава магистратура (1867) и докторска диссертация (1868) в Петербургския университет. Професор в Одеския Новоросийски университет (1870 – 1882), който днес носи неговото име.
Излиза в оставка в знак на протест против реакционната политика в областта на просвещението, осъществявано от царското правителство. Организира частна лаборатория в Одеса, а по-късно (1886 г., съвместно с Николай Федорович Гамалей) – първата руска бактериологична станция за борба с инфекциозните заболявания.
През 1887 г. напуска Русия и заминава за Париж, където му е предоставена лаборатория в създадения от Луи Пастьор Институт „Пастьор“. През 1905 г. е заместник-директор на института. Живеейки до края на живота си в Париж, Мечников не прекъсва връзките си с родината, периодично си пише с известните руски учени Климент Тимирязев, Иван Сеченов, Иван Павлов, Николай Умов, Дмитрий Менделеев и др.
Научните трудове на Мечников се отнасят към редица области в биологията и медицината. В периода 1866 – 1886 г. Мечников работи в сферата на сравнителната и еволюционна ембриология, като по-късно е (заедно с Александр Ковалевски) сред основоположниците на това направление. Представя оригинална теория за произхода на многоклетъчните животни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Н. І. Паламарчук. Ілля Мечников — лауреат Нобелівської премії, уродженець України // Сторінки історії.- 2015.- Вип. 39.- С. 33-41
- ↑ За рода Мечникови в енциклопедията на Брокгауз и Ефрон
- ↑ Мечникови
- ↑ За рода Мечникови
- ↑ О роде Мечниковых
- ↑ С. Аксентиев – „Две съдби, разделени между два века“
- ↑ Евгений Щигленко – „Учёный пессимист“
- ↑ Маргарита Сосницка – Блясъка и нищетата на руските гарибалдийци
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Произведения на Иля Мечников
- ((ru)) Биография на Иля Мечников
- Vikhanski, Luba. Immunity: How Elie Metchnikoff Changed the Course of Modern Medicine. Chicago Review Press. A new biography, including material from a long-hidden secret archive of Metchnikoff's documents and personal letters., 2016.
|
- Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество
- Носители на Нобелова награда за физиология или медицина
- Руски нобелови лауреати
- Академици на РАН
- Микробиолози
- Бактериолози
- Френски бактериолози
- Френски микробиолози
- Френски физиолози
- Френски патолози
- Руски патолози
- Руски физиолози
- Гьотингенски университет
- Преподаватели в Одеския национален университет
- Руски атеисти
- Починали в Париж
- Харковска област
- Харковски университет