Гърти Кори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гърти Тереза Кори
Gerty Theresa Cori
американска биохимичка
Гърти Кори през 1947 година
Гърти Кори през 1947 година

Родена
Починала
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Биохимия
Известна с изследванията си на въглехидратния метаболизъм, Цикъла на Кори
Награди 1947 г. Нобелова награда за физиология или медицина, заедно с К. Ф. Кори и Б. Усай
Гърти Тереза Кори в Общомедия

Гърти Тереза Кори (на английски: Gerty Theresa Cori (по баща Радниц, Radnitz) е американска биохимичка, която през 1947 г. става първата американка – носителка на Нобелова награда в областта на науката и първата жена, получила Нобелова награда за физиология или медицина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кори е родена на 15 август 1896 г. в Прага (тогава в рамките на Австро-Унгарската империя). Родена и израснала в среда, предлагаща на жените много малко възможности за образование и реализация в науката, Кори успява да си спечели място в медицинско училище, където по време на следването си среща бъдещия си съпруг Карл Фердинанд Кори. След дипломирането си, през 1920 г., двамата се женят. Заради лошите условия за живот в Европа след Първата световна война, през 1922 г. двойката емигрира в САЩ. Гърти Кори се отдава на началните си интереси в областта на медицинските изследвания, помагайки на съпруга си в лабораторията. Публикува научните си открития както в съавторство с него, така и самостоятелно. За разлика от съпруга си, тя среща трудности в назначаването на постоянно място като изследовател, а позициите, които получава, ѝ носят само оскъдно заплащане. Карл Кори обаче настоява съвместната им работа да продължава, въпреки че институциите, където той работи, не насърчават това.

През 1947 г., Гърти Кори получава заедно със съпруга си Карл и аржентинския физиолог Бернардо Усай, Нобелова награда за откриването на механизма, по който гликогенът (производно на глюкозата химическо вещество) се разгражда в мускулните тъкани на млечна киселина и после обратно се ресинтезира в организма и съхранява като източник на енергия – процес, известен като „Цикъл на Кори“, открит от тях през 1929 г. Те също така идентифицират и важно катализиращо процеса вещество – глюкозо-1-фосфат, наричан и „Естер на Кори“.

През 1957 г. Гърти Кори почива в Глендейл, щата Мисури след десетгодишна борба с болестта миелофиброза. До последно тя остава активна в лабораторните си изследвания. Получава множество признания за постиженията си под формата на награди и отличия. На нейно име са кръстени кратерът „Кори“ на Луната и кратерът „Кори“ на Венера.

За изясняването на процесите при въглехидратния метаболизъм, през 2004 г., Гърти Кори и Карл Кори получават признание от Американското химическо общество с поставяне на паметна плоча на стената на Медицинското училище при Вашингтонския университет, където двамата са работили.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerty Cori“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.