Паул Ерлих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пол Ерлих)
Паул Ерлих
Paul Ehrlich
германски химик и имунолог
През 1915 година
През 1915 година

Роден
Починал
20 август 1915 г. (61 г.)
ПогребанФранкфурт на Майн, Федерална република Германия

НационалностFlag of Germany.svg Германия
Учил вРощокски университет
Лайпцигски университет
Вроцлавски университет
Фрайбургски университет
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1908)[1][2]
Научна дейност
ОбластХимия, имунология
Работил вГьоте университет Франкфурт на Майн
Гьотингенски университет
Известен сизследвания върху автоимунитета
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1908)
ПодписPaul Ehrlich signature.svg
Паул Ерлих в Общомедия

Nobel prize medal.svgПаул Ерлих (на немски: Paul Ehrlich, 14 март 1854 – 20 август 1915) е германски химик, имунолог, лекар, бактериолог, основоположник на химиотерапията. През 1908 г. той получава Нобелова награда за приноса му в областта на имунологията.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паул Ерлих е роден в силезийския град Стшелин (днес в Полша). Той е второто дете в осигуреното еврейско семейство на Роза (Вайгерт) и Измар Ерлих, лидер на местната еврейска общност.[3] Братовчедът на майка му Карл Вайгерт (Karl Weigert, 1845 – 1904) е известен патолог и допринася за създаване на научни интереси у племенника си.

Завършва средно училище в тогавашния Бреслау, след което продължава медицинското си обучение в университетите на Вроцлав, Страсбург, Фрайбург и Лайпциг. След като получава докторска степен през 1882 г., работи в Шарите в Берлин като помощник на медицинския директор Теодор Фрерихс, основател на експерименталната клинична медицина, и се специализира в областите хистология, хематология и цветохимия.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ерлих работи в различни области на медицинската биология, химия, експериментална патология и терапия. Успява да установи наличието на различни форми на левкоцитите, значението на костния мозък за образуването на гранулоцитите, диференцира определени форми на левкозите и създава дуалистичната теория на хемопезата (образуването на кръвта) (1880 – 1898). В същия период открива съществуването на хематоенцефаличната бариера; предлага специфичен метод за оцветяване на туберкулозните микобактерии, начин за многоцветно оцветяване на кръвни натривки и хистологични препарати. Изказва идеята, че клетките, отговорни за имунните реакции, имат на повърхността си антиген-разпознаващи структури – рецептори. Тази идея, изиграла огромна роля в развитието на имунологията, намира пълно подтвърждение.

Известен е с изследователската си работа и е основател на химиотерапията. Световна слава му носи разработеното от екипа му медикаментозно лечение срещу сифилис чрез препарата салварсан. Освен това е участник в създаването на серум срещу болестта дифтерия. Заедно с Иля Мечников през 1908 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за създаването на имунологията. През 1909 г. Ерлих създава лекарство № 606 (salvarsan), с което се лекува сифилис. Салварсан се представя добре при изпитванията и става първото химическо лекарство в историята на фармацевтиката.

През 1910 г. започва широкото използване на салварсан, но скоро става ясно, че при недостатъчното му количество причинителят на болестта бързо се адаптира. Така е направено странично, но много важно откритие – резистентност към лекарства.[4] След изобретяването на пеницилина през 1940 г. лекарството престава да прилага.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]