Едуард Кендъл

Едуард Кендъл Edward Calvin Kendall
американски биохимик


Роден	8 март 1886 г. Южен Норуок, Кънектикът, САЩ
Починал	4 май 1972 г. (86 г.) Принстън, САЩ

Образование	Колумбийски университет^[1]

Научна дейност
Област	Биохимия
Образование	Колумбийски университет
Известен с	Изолиране на тироксин, Откриване на кортизон
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1950 г.)
Едуард Кендъл в Общомедия

Едуард Келвин Кендъл (на английски: Edward Calvin Kendall, 8 март 1886, Южен Норуок, Кънектикът – 4 май 1972, Принстън, Ню Джърси)^[2] е американски биохимик.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г., Кендъл получава Нобелова награда за физиология или медицина заедно с швейцарския химик Тадеуш Рейхщейн и американския лекар Филип Хенч за работата им с хормоните на надбъбречната жлеза. Кендъл не се концентрира единствено върху надбъбречните жлези, той е отговорен и за изолиране на тироксин – хормон на щитовидната жлеза и работи с отбора, кристализирал глутатион и идентифицира неговата химична структура.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.nasonline.org, Посетен на 17 март 2015 г., Дата на публикуване: 1975 г..
↑ Encyclopædia Britannica

Тази статия за учен все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Нормативен контрол	FAST: 1527967 GND: 116158484 ISNI: 0000 0000 5534 6544 Koninklijke: 184614422 LCCN: no96029514 NKC: nlk20010092601 Open Library: OL2037552A SNAC: w6z89gdv SUDOC: 083358218 VIAF: 42582196 WorldCat: lccn-no96029514

п б р Нобелова награда за физиология или медицина Лауреати на наградата през годините

1901: Фон Беринг 02: Рос 03: Финсен 04: Павлов 05: Кох 06: Голджи, Рамон и Кахал 07: Лаверан 08: Ерлих, Мечников 09: Кохер 10: Косел 11: Гулстранд 12: Карел 13: Рише 14: Барани 19: Борде 20: Крог 22: Хил, Майерхоф 23: Бантинг, Маклауд 24: Ейнтховен 26: Фибигер 27: Вагнер-Яурег 28: Никол 29: Ейкман, Хопкинс 30: Ландщайнер 31: Варбург 32: Шерингтън, Ейдриън 33: Морган 34: Уипъл, Мърфи, Майнът 35: Шпеман 36: Дейл, Льови 37: Сент-Дьорди 38: Хейманс 39: Домак 43: Дойзи, Дам 44: Ърленгър, Гасер 45: Флеминг, Чейн, Флори 46: Малър 47: Г. Кори, К. Кори, Усай 48: Мюлер 49: Мониш, Хес 50: Хенч, Кендъл, Райхщайн 51: Тейлър 52: Ваксман 53: Х. Кребс, Липман 54: Ендърс, Уелър, Робинс 55: Теорел 56: Курнан, Форсман, Ричардс 57: Бове 58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг 59: Очоа, Корнбърг 60: Бърнет, Медауар 61: фон Бекеши 62: Крик, Уотсън, Уилкинс 63: Екълс, Ходжкин, Хъксли 64: Блох, Линен 65: Жакоб, Лвоф, Моно 66: Раус, Хъгинс 67: Гранит, Хартлайн, Уолд 68: Холи, Корана, Ниренбърг 69: Делбрюк, Хърши, Лурия 70: Кац, фон Ойлер, Акселрод 71: Съдърланд 72: Еделман, Портър 73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген 74: Клод, Дьо Дюв, Паладе 75: Балтимор, Дулбеко, Темин 76: Блумбърг, Гайдушек 77: Гиймен, Шали, Ялоу 78: Арбер, Нейтънс, Смит 79: Кормак, Хаунсфийлд 80: Бенасераф, Досе, Снел 81: Хюбъл, Спери, Висел 82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн 83: Макклинтък 84: Йерне, Кьолер, Милстейн 85: Браун, Голдстайн 86: Коен, Леви-Монталчини 87: Тонегава 88: Блек, Елион, Хичингс 89: Бишоп, Вармъс 90: Мъри, Томас 91: Неер, Закман 92: Фишър, Е. Кребс 93: Робъртс, Шарп 94: Гилмън, Родбел 95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус 96: Дохърти, Цинкернагел 97: Прусинър 98: Фърчгот, Игнаро, Мурад 99: Блобел 2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел 01: Хартуел, Хънт, Нърс 02: Бренър, Хорвиц, Сълстън 03: Лотърбър, Мансфийлд 04: Бък, Аксел 05: Маршъл, Уорън 06: Файър, Мело 07: Капеки, Евънс, Смитис 08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание 09: Блекбърн, Грейдър, Шостак 10: Едуардс 11: Бойтлер, Хофман, Стайнман 12: Гърдън, Яманака 13: Ротман, Шекман, Зюдхоф 14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер 15: Кемпбъл, Омура, Ту 16: Осуми 17: Хол, Росбаш, Йънг 18: Алисън, Хонджо 19: Келин, Семенза, Ратклиф 20: Алтър, Райс, Хоутън

Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Навигация

Търсене