Карол Грейдър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карол Грейдър
американска молекулярна биоложка, Нобелова лауреатка
Карол Грейдър 
К. Грейдър, 2014
Родена: 15 април 1961

Каролин Уидни Грайдър, по-известна като Карол Грейдър (на английски: Carolyn Widney „Carol“ Greider) (родена на 15 април 1961) е американска молекулярна биоложка. Тя е Блумбъргов професор и завещ катедрата по молекулярна биология и генетика в Университета Джон Хопкинс.[1] През 1984 година, докато работи по докторската си дисертация при проф. Елизабет Блекбърн в Калифорнийския университет в Бъркли, Грейдър открива ензима теломераза. Прави пионерски изследвания над структурата на окончанията на хромозомите, наречени теломери. През 2009 получава Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Блекбърн и колегата им Джак Шостак за откритието им, че теломерите се защитават от прогресивно скъсяване с помощта на ензима теломераза. Работа на тримата оказва голямо влияние в областта на онкологичните заболявания и изследванията на стареенето.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Грейдър е родена в Сан Диего, Калифорния[2] в семейството на Кенет Грайдър, професор по физика.[3] Когато е малка, семейството ѝ се мести от Сан Диего в Дейвис, Калифорния, където пред 1979 година тя Гимназия „Дейвис“. През 1983 година завършва Колежа за творчески изследвания към Университета на Калифорния в Санта Барбара, с бакалавърска степен по биология. По същото време учи паралелно и в Университета в Гьотинген.[4]

Откриване на теломеразата[редактиране | редактиране на кода]

През април 1984 година, на 23 години, Грейдър започва докторантура към лабораторията на проф. Елизабет Блекбърн в Университета на Калифорния в Бъркли. Блекбърн търси ензим, за който се предполага, че добавя допълнителни нуклеотидни бази към краищата на хромозомите. Без тези допълнителни бази, които се добавят като повтарящ се мотив от шест базови двойки, хромозомите биха се съкращавали по време на ДНК репликация, водейки в крайна сметка до увреждания и стареене или до смесване на хромозоми, и в резултат на това до онкологични заболявания. В търсенето на ензима, Блекбърн и Грейдър изследват моделния организъм Tetrahymena thermophila, сладководен едноклетъчен организъм с голям брой теломери.[5]

На 25 декември 1984, Грейдър първа получава резултати, потвърждаващи наличието на конкретен кандидат за търсения ензим. След шест месеца допълнителни проучвания, Грейдър и Блекбърн заключават, че са открили ензима, отговорен за поправката на теломерите. Те публикуват своите открития в списание „Cell“ през декември 1985 година.[6] Ензимът, оригинално наречен „telomere terminal transferase“, е известен като теломераза. С него се изграждат наново окончанията на хромозомите и това определя продължителността на живота на клетките.[7] и способността им да се делят без да умират.

През 1987 година Грейдър успешно защитава доктората си.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Грейдър получава преподавателски пост в лабораторията „Колд Спринг Харбър“, Лонг Айлънд, Ню Йорк. Там в сътрудничество с Роналд ДеПиньо, тя създава първата мишка с генетично модифицирани теломерази, с която показва, че постепенно скъсяващите се теломери водят в резултат до различни по увреждане фенотипи, което на разговорен език се нарича „преждевременно стареене“.

През 2006 година Карол Грейдър, Елизабет Блекбърн и Джак Шостак от Харвардското медицинско училище си поделят наградата „Албърт Ласкър“ за фундаментални медицински изследвания за работата си над теломерите. [8] Три години по-късно, през 2009 година тримата получават и Нобеловата награда за физиология или медицина за „за откритието как хромозомите се защитават от теломери и от ензима теломераза“.[9]

През февруари 2014, Грейдър е избрана за Блумбъргов професор (Bloomberg Distinguished Professor) в Университета „Джон Хопкинс“.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carol Greider. // Department of Molecular Biology and Genetics. Johns Hopkins Medicine. Посетен на June 9, 2011.
  2. Hopkins „Telomere“ expert Carol Greider shares Germany's largest science prize
  3. Former Davis resident receives Nobel Prize. // The California Aggie. 2009-10-12. Посетен на 2015-04-07.
  4. Press release, University of Göttingen (9 December 2009). (German)
  5. Nuzzo, R.. Biography of Carol W. Greider. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 102 (23). 2005. DOI:10.1073/pnas.0503019102. с. 8077 – 8079.
  6. Greider, C. W. и др. Identification of a specific telomere terminal transferase activity in Tetrahymena extracts. // Cell 43 (2 Pt 1). 1985. DOI:– 8674(85)90170 – 9 10.1016/0092 – 8674(85)90170 – 9. с. 405 – 413.
  7. Carol Greider, Ph.D.. // Johns Hopkins Medicine – Research – Awards – Nobel. Посетен на 2015-04-07.
  8. "Telomere" Expert Carol Greider Shares 2009 Nobel Prize in Physiology or Medicine. // Посетен на 13 March 2015.
  9. Nobel Prize in Physiology or Medicine 2009. // Nobel Foundation. Посетен на 2009-10-05.
  10. Brooks, Kelly. With Bloomberg Distinguished Professorships, Johns Hopkins aims to foster cross-specialty collaboration. // Johns Hopkins University, February 17, 2014. Посетен на March 12, 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carol W. Greider“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.