Линда Бък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линда Бък
американска неврофизиоложка
LindaBuck cropped 1.jpg
Родена
29 януари 1947 г. (71 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област неврофизиология
Работила в Харвардски университет, Вашингтонски университет
Семейство
Съпруг Roger Brent от 2006 г.
Линда Бък в Общомедия

Линда Бък (на английски: Linda B. Buck) е американска неврофизиоложка. За изследванията на системата на обоняние и по-точно „за изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието“ на човека и млекопитаещите, през 2004 г. е отличена с Нобеловата награда за физиология или медицина заедно с Ричард Аксел.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Линда Бък е родена на 29 януари 1947 г. в Сиатъл, Вашингтон. Бащата на Линда е електроинженер, а майка й домакиня. Има още две сестри. Получава бакалавърска степен по физиология и микробиология през 1975 г. в Университета във Вашингтон и доктор на науките по имунология през 1980 г. в Университета на Тексаския югозападен медицински център на Далас.

Изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. открива по какъв начин животните и хората могат да възприемат и отличават хиляди различни вещества за миризма и вкус. Тя създава основата за молекулярно-генното изследване на обонянието. По този начин може да се създаде представа как се осъществява възприемането на миризмите и тяхното превръщане в нервни импулси и реакцията на мозъка. При изследванията си Аксел и Бък доказват, че всеки неврон е свързан само с един тип рецептор и в лигавицата на обонянието рецепторите са случайно разпределени. В мозъкът те се възприемат като получавани от едно място.

Нобелова награда[редактиране | редактиране на кода]

Ричард Аксел и Линда Бък откриват стотици генни кодове за рецепторите за обоняние, които се намират в невроните за обоняние в носа на човека. Всеки един рецептор за обоняние е определен протеин, който се променя, когато съответната молекула на ароматното вещество достигне до рецептора и се заключи в него, като предизвиква изпращането на електрически сигнал, който достига до мозъка. Разликите между обонятелните рецептори означават, че определени видове аромати предизвикват отделянето на сигнал от определен вид рецептор. Ние сме способни да интерпретираме различните сигнали от нашите рецептори като специфични миризми. За целта двамата учени клонират обонятелни рецептори, доказвайки че те са GPCR(G protein-coupled рецептори). Бък и Аксел изследват ДНК на плъхове и определят фамилия от около 1000 гени, които са свързани с възприемането на миризмите, като са отговорни за кодирането на различни рецептори за миризма при генома на бозайниците. Това изследване открива вратата на генетични и молекулярни изследвания на механизма на обонянието. С по-късните си изследвания Аксел и Бък доказват, че всеки обонятелен неврон съдържа само един вид обонятелен рецептор и входът на всички неврони, съдържащи еднакви рецептори се събират на едно място в мозъка или по-точно в Bulbus olfactorius.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linda B. Buck - Curriculum Vitae, Interview. // 2013-01-12. Архив на оригинала от January 12, 2013. Посетен на 2015-11-11.
  2. Secrets of smell land Nobel Prize. // BBC News, 4 October 2004. Посетен на 8 November 2012.