Карл фон Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Ритер фон Фриш
Karl Ritter von Frisch
австрийски етолог
Karl von Frisch - Atelier Veritas, c. 1926.jpg
Роден
Починал
Погребан Мюнхен, Германия

Националност  Австрия
Образование Виенски университет
Мюнхенски университет
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1973)[1][2]
Награди Балзан (1962)
Научна дейност
Област Етология
Работил в Мюнхенски университет (1958)
Грацки университет (1950)
Вроцлавски университет (1925)
Рощокски университет (1923)
Награди Nobel prize medal.svgНобелова награда за физиология или медицина (1973)
Подпис Autogramm v. Frisch.jpg
Карл Ритер фон Фриш в Общомедия

Карл Ритер фон Фриш (на немски: Karl Ritter von Frisch) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Николаас Тинберген и Конрад Лоренц.[3][4] Член на британското кралско научно дружество.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл фон Фриш е роден на 20 ноември 1886 година във Виена, Австрия, син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849 – 1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на Университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в Университета в Грац през 1946 г. и остава там до 1950, когато се връща в Мюнхенския университет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си.

Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.

Умира на 12 юни 1982 година в Мюнхен на 95-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Доказано е, че е точен теоретичен анализ.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1973. // Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Michelsen, A.. Karl von Frisch lecture. Signals and flexibility in the dance communication of honeybees. // Journal of comparative physiology. A, Neuroethology, sensory, neural, and behavioral physiology 189 (3). 2003. DOI:10.1007/s00359-003-0398-y. с. 165–174.
  4. Raju, T. N.. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886-1982); Konrad Lorenz (1903-89); and Nikolaas Tinbergen (1907-88). // Lancet 354 (9184). 1999. с. 1130. edit
  5. Thorpe, W. H.. Karl von Frisch. 20 November 1886 – 12 June 1982. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0008. с. 196 – 200.
  6. Riley, J. и др. The flight paths of honeybees recruited by the waggle dance. // Nature 435 (7039). 2005. DOI:10.1038/nature03526. с. 205 – 207.