Карл фон Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Ритер фон Фриш
Karl Ritter von Frisch
австрийски етолог
Karl von Frisch - Atelier Veritas, c. 1926.jpg
Роден
20 ноември 1886 година
Починал
12 юни 1982 година (95 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

НационалностFlag of Austria.svg Австрия
Учил въвВиенски университет
Мюнхенски университет
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1973)[1][2]
Награди Балзан (1962)
Научна дейност
ОбластЕтология
Работил вМюнхенски университет (1958)
Грацки университет (1950)
Вроцлавски университет (1925)
Рощокски университет (1923)
НаградиNobel prize medal.svgНобелова награда за физиология или медицина (1973)
ПодписAutogramm v. Frisch.jpg
Карл Ритер фон Фриш в Общомедия

Карл Ритер фон Фриш (на немски: Karl Ritter von Frisch) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Нико Тинберген и Конрад Лоренц.[3][4] Член на британското кралско научно дружество.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл фон Фриш е роден на 20 ноември 1886 година във Виена, Австрия, син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849 – 1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на Университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в Университета в Грац през 1946 г. и остава там до 1950, когато се връща в Мюнхенския университет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си.

Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.

Умира на 12 юни 1982 година в Мюнхен на 95-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Доказано е, че е точен теоретичен анализ.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1973. // Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)
  3. Michelsen, A.. Karl von Frisch lecture. Signals and flexibility in the dance communication of honeybees. // Journal of comparative physiology. A, Neuroethology, sensory, neural, and behavioral physiology 189 (3). 2003. DOI:10.1007/s00359-003-0398-y. с. 165–174.
  4. Raju, T. N.. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886-1982); Konrad Lorenz (1903-89); and Nikolaas Tinbergen (1907-88). // Lancet 354 (9184). 1999. с. 1130. edit
  5. Thorpe, W. H.. Karl von Frisch. 20 November 1886 – 12 June 1982. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0008. с. 196 – 200.
  6. Riley, J. и др. The flight paths of honeybees recruited by the waggle dance. // Nature 435 (7039). 2005. DOI:10.1038/nature03526. с. 205 – 207.