Алвар Гулстранд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алвар Гулстранд
Allvar Gullstrand
Allvar Gullstrand 02.jpg
Роден
Починал
Погребан Швеция

Образование Университет в Упсала
Медицина
Област офталмология
Алвар Гулстранд в Общомедия

Алвар Гулстранд (на шведски: Allvar Gullstrand) е шведски офталмолог и оптик. Прилага методите на математическата физика към изследването на оптическите образи и рефракцията на светлината в човешкото око. За работата си е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина за 1911 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гулстранд е роден на 5 юни 1862 в Ландскруна. Баща му е главен градски военен лекар. През 1885 година Гулстранд завършва медицина в Университета в Упсала. През 1890 година защитава докторат по офталмология в Каролинския институт в Стокхолм, като обект на изследванията му е астигматизмът. От 1894 до 1927 е професор, първо по офталмология, а след това и по оптика в Университета в Упсала. Основава и ръководи от 1914 до 1929 година катедрата по физическа и физиологична оптика.[1]

Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на офталмоскопа и лещите за очила за ползване след операция на катаракта. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик Херман фон Хелмхолц, например по отношение способността на окото да фокусира на различни разстояния.[2] Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на роговицата и очната леща), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.[1]

През 1905 година е избран за член на Кралската шведска академия на науките, както и на Комитета за връчване на Нобеловата награда за физика. В това си качество, използва позицията си да осуети връчването на Нобеловата награда за физика на Алберт Айнщайн за неговата обща теория на относителността, която Гулстранд смятал за погрешна.[3]

Гулстранд умира в Стокхолм на 28 юли 1930 и е погребан в Северното гробище.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 138.
  2. Allvar Gullstrand, Encyclopaedia Britannica
  3. Ravin, James G. (1999). „Gullstrand, Einstein, and the Nobel Prize“. Arch Ophthalmol. 117 (5): 670 – 672. doi:10.1001/archopht.117.5.670.