Валтер Хес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валтер Хес
Walter Rudolf Hess
швейцарски биолог

Роден
17 март 1881 година
Починал
12 август 1973 година (92 г.)
Локарно, Швейцария
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

НационалностFlag of Switzerland.svg Швейцария
Учил вЦюрихски университет
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1949)[1][2]
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вБонски университет
Цюрихски университет
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физиология или медицина – (1949)
Валтер Хес в Общомедия

Nobel prize medal.svg Валтер Рудолф Хес (на немски: Walter Rudolf Hess) е швейцарски физиолог носител на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му в резултат на открития свързани с отбелязване на зоните на мозъка, които служат за контрол на вътрешните органи в човешкото тяло.[3] Дели наградата си с Егаш Мониш.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Призход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария в семейството на университетски преподавател по физика. Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин, Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. работи като преподавател по физиология в университета в Бон, Германия. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и във връзката им с дишането.

От 1917 г. е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 г. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия.

През 1948 г. публикува обобщения си труд „The Functional Organization of the Diencephalon“ („Функционална организация на диенцифалона“), който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ и на Папската Академия на науките.

През 1949 г. Валтер Хес „за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи“ поделя и получава половината от Нобелова награда за физиология или медицина с португалския невролог Егаш Мониш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1949. // Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)
  3. His Nobel Lecture on "The Central Control of the Activity of Internal Organs"
  • Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Изд. „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994.