Валтер Хес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Хес
Walter Rudolf Hess
швейцарски биолог

Роден
Починал
12 август 1973 г. (92 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Научна дейност
Област Биология
Образование Цюрихски университет
Работил в Бонски университет
Цюрихски университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физиология или медицина – (1949)
Валтер Хес в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Валтер Рудолф Хес (на немски: Walter Rudolf Hess) е швейцарски физиолог носител на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му в резултат на открития свързани с отбелязване на зоните на мозъка, които служат за контрол на вътрешните органи в човешкото тяло.[1] Дели наградата си с Егаш Мониш.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Призход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария в семейството на университетски преподавател по физика. Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин, Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. работи като преподавател по физиология в университета в Бон, Германия. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и във връзката им с дишането.

От 1917 г. е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 г. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия.

През 1948 г. публикува обобщения си труд „The Functional Organization of the Diencephalon“ („Функционална организация на диенцифалона“), който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ и на Папската Академия на науките.

През 1949 г. Валтер Хес „за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи“ поделя и получава половината от Нобелова награда за физиология или медицина с португалския невролог Егаш Мониш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Изд. „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994.