Алишер Усманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алишер Усманов
руски предприемач, узбек
Алишер Усманов 
Роден: 9 септември 1953
Чуст, Наманганска област, Узбекска ССР, СССР

Алише́р Бурха́нович Усма́нов (на узбекски: Alisher Usmonov) е руски предприемач, спортен деятел, меценат от узбекски произход, милиардер – най-богатият човек в Русия.

Той е съсобственик на крупни металургични предприятия – Михайловския (Железногорск) и Лебединския (Губкин) минно-обогатителни комбинати в Курска област, металургичния комбинат «Уралская Стал» (Новотроицк, Оренбургска област), Осколския електро-металургичен комбинат (Стари Оскол, Белгородска област), обединени в холдинговото дружество «Металоинвест» АД[1].

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е семейството на узбекски юрист, станал прокурор на Ташкент. Като ученик тренира фехтовка, влиза в юношеския отбор на Узбекистан и сборния отбор на СССР, става майстор на спорта[1]. Завършва Московския държавен институт по международни отношения по специалност „Международно право“ през 1976 г.

Работи като научен сътрудник в Академията на науките на СССР, старши референт в ЦК на ВЛКСМ в Узбекистан, генерален директор на Външноикономическата асоциация на Съветския комитет за защита на мира. През 1980 г. е осъден на 8 год. затвор заедно с негов приятел (служител от КГБ и син на заместник-председателя на КГБ в Узбекистан). Освободен е през 1986 г., напълно е реабилитиран от узбекски съд през 2000 г.

След освобождаването му известно време се препитава в ловния туризъм в Узбекистан като екскурзовод на чужденци. Прехвърля се в Москва, където започва да се занимава с бизнес и завършва „Банково дело“ в Московския финансов институт през 1997 г.

В бизнеса[редактиране | edit source]

  • 1990 - 1998 г.: първи заместник генерален директор на «Интеркрос» АД.
  • 1993 г.: член на Съвета на директорите на «Първа руска независима банка», учредила „МАПО-банк“.
  • 1994 - 1995 г.: съветник на генералния директор на Московското авиационно производствено обединение (МАПО).
  • 1995 - 1997 г.: първи заместник-председател на Управителния съвет на „МАПО-банк“.
  • 1994 - 1998 г.: генерален директор на Междубанковата инвестиционно-финансова компания «Интерфин» («МИФК „Интерфин“» АД).
  • 1997 - 2001 г.: член Съвета на директорите на «Архангелскгеолдобича» АД.
  • Ноември 1998 - февруари 2000 г.: първи заместник генерален директор на «Газпроминвестхолдинг» ООД (от групата на «Газпром»).
  • От февруари 2000 г.: генерален директор на «Газпроминвестхолдинг» ООД.
  • Ноември 2000 - юли 2001 г.: съветник на председателя на Управителния съвет на «Газпром» АД.
  • Август 2006 г.: придобива руската Издателска къща „Комерсант“ от Борис Березовски и Бадри Патаркацишвили.
  • 2007 г.: придобива 75 % от акциите на руския канал Муз-ТВ.

В спорта[редактиране | edit source]

През 2007 г. чрез своята (50 %) компания Red and White Holding придобива 23 % от акциите на Arsenal Holdings, собственик на ФК „Арсенал“, Лондон.

Президент е на Международната федерация по фехтовка от 6 декември 2008 г. Член е на национални организации по развитието на спорта.

Семейство[редактиране | edit source]

Женен е от 1992 г. Съпругата му Ирина Винер е главен треньор на националния отбор на Русия по художествена гимнастика. Нямат общи деца, а само доведения син Антон Винер.

Лично състояние[редактиране | edit source]

По класацията на сп. „Форбс“ през март 2012 г. с лично състояние от 18,1 млрд. щ. дол. е на 28-мо място в света и на 1-во място в Русия[2].

Благотворителност[редактиране | edit source]

През септември 2007 г. откупува художествената колекция на семейство Мстислав Ростропович и Галина Вишневская за 72 млн. щ. дол., общо (с данъци и такси) 100 млн. дол. След покупката на колекцията я предава безвъзмездно на руското правителство. Изложена е в Константиновския дворец край Санкт Петербург.

По същото време изкупува от съветско-американския киноактьор Олег Видов изключителните права върху колекцията съветски мултфилми на студио «Союзмултфилм» (1936 - 1991) и ги предава на руския детски ТВ канал «Бибигон».

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Алишер Усманов: влюблён в «Арсенал», как мужчина в женщину // Евгений Романов, Ольга Иванова, Газета «Конкурент», 12 мая 2010 года.
  2. Alisher Usmanov - в сайта на сп. „Форбс“