Алишер Усманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алишер Усманов
Alisher Burxonovich Usmonov
руски предприемач, узбек

Роден

Религия Ислям
Образование Московски държавен институт по международни отношения
Московски държавен университет
Алишер Усманов в Общомедия

Алише́р Бурха́нович Усма́нов (на узбекски: Alisher Usmonov) е руски предприемач, спортен деятел, меценат от узбекски произход, милиардер.

Той е съсобственик на крупни металургични предприятия – Михайловския (Железногорск) и Лебединския (Губкин) минно-обогатителни комбинати в Курска област, металургичния комбинат „Уралская Стал“ (Новотроицк, Оренбургска област), Осколския електро-металургичен комбинат (Стари Оскол, Белгородска област), обединени в холдинговото дружество „Металоинвест“ АД[1].

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е семейството на узбекски юрист, станал прокурор на Ташкент. Като ученик тренира фехтовка, влиза в юношеския отбор на Узбекистан и сборния отбор на СССР, става майстор на спорта[1]. Завършва Московския държавен институт по международни отношения по специалност „Международно право“ през 1976 г.

Работи като научен сътрудник в Академията на науките на СССР, старши референт в ЦК на ВЛКСМ в Узбекистан, генерален директор на Външноикономическата асоциация на Съветския комитет за защита на мира. През 1980 г. е осъден на 8 години затвор заедно с негов приятел (служител от КГБ и син на заместник-председателя на КГБ в Узбекистан). Освободен е през 1986 г., напълно е реабилитиран от узбекски съд през 2000 г.

След освобождаването му известно време се препитава в ловния туризъм в Узбекистан като екскурзовод на чужденци. Прехвърля се в Москва, където започва да се занимава с бизнес и завършва „Банково дело“ в Московския финансов институт през 1997 г.

В бизнеса[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – 1998 г.: първи заместник генерален директор на „Интеркрос“ АД.
  • 1993 г.: член на Съвета на директорите на „Първа руска независима банка“, учредила „МАПО-банк“.
  • 1994 – 1995 г.: съветник на генералния директор на Московското авиационно производствено обединение (МАПО).
  • 1995 – 1997 г.: първи заместник-председател на Управителния съвет на „МАПО-банк“.
  • 1994 – 1998 г.: генерален директор на Междубанковата инвестиционно-финансова компания „Интерфин“ („МИФК „Интерфин““ АД).
  • 1997 – 2001 г.: член Съвета на директорите на „Архангелскгеолдобича“ АД.
  • Ноември 1998 – февруари 2000 г.: първи заместник генерален директор на „Газпроминвестхолдинг“ ООД (от групата на „Газпром“).
  • От февруари 2000 г.: генерален директор на „Газпроминвестхолдинг“ ООД.
  • Ноември 2000 – юли 2001 г.: съветник на председателя на Управителния съвет на „Газпром“ АД.
  • Август 2006 г.: придобива руската Издателска къща „Комерсант“ от Борис Березовски и Бадри Патаркацишвили.
  • 2007 г.: придобива 75 % от акциите на руския канал Муз-ТВ.

В спорта[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. чрез своята (50 %) компания Red and White Holding придобива 23 % от акциите на Arsenal Holdings, собственик на ФК „Арсенал“, Лондон.

Президент е на Международната федерация по фехтовка от 6 декември 2008 г. Член е на национални организации по развитието на спорта.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е от 1992 г. Съпругата му Ирина Винер е главен треньор на националния отбор на Русия по художествена гимнастика. Нямат общи деца, а само доведения син Антон Винер.

Лично състояние[редактиране | редактиране на кода]

По класацията на сп. „Форбс“ през март 2012 г. с лично състояние от 18,1 млрд. щ. дол. е на 28-мо място в света и на 1-во място в Русия[2].

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2007 г. откупува художествената колекция на семейство Мстислав Ростропович и Галина Вишневская за 72 млн. щ. дол., общо (с данъци и такси) 100 млн. дол. След покупката на колекцията я предава безвъзмездно на руското правителство. Изложена е в Константиновския дворец край Санкт Петербург.

По същото време изкупува от съветско-американския киноактьор Олег Видов изключителните права върху колекцията съветски мултфилми на студио „Союзмултфилм“ (1936 – 1991) и ги предава на руския детски ТВ канал „Бибигон“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алишер Усманов: влюблён в «Арсенал», как мужчина в женщину // Евгений Романов, Ольга Иванова, Газета „Конкурент“, 12 мая 2010 года.
  2. Alisher Usmanov – в сайта на сп. „Форбс“