Борис Березовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Березовски
руски предприемач
Disconsented4.jpg
Роден
Починал
23 март 2013 г. (67 г.)

Уебсайт http://www.borisberezovsky.net/
Борис Березовски в Общомедия

Ранен живот и научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Борис Абрамович Березовски е руски предприемач и политик, принадлежащ на групата на т.нар. руски олигарси.

Роден е на 23 януари 1946 г., в Москва, в академично семейство на руски евреи. Той винаги подчертава еврейския си произход, въпреки че по стандартите на еврейския закон той не е защото баба му по майчина линия не е еврейка.

Учи приложна математика и получава докторска степен през 1983г. След като се дипломира от Московския Лесотехнически институт през 1968 година, Березовски работи като инженер от 1969 до 1987г., служи като асистент, става изследващ офицер и накрая ръководител на отдел в Института за контрол на науките в СССР. Березовски провежда проучвания върху теорията за оптимизация и контрол и публикува 16 книги и статии в периода 1975 - 1989 година.

Политическа и бизнес кариера в Русия[редактиране | редактиране на кода]

Натрупване на богатство[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Березовски се възползва от възможностите предоставени от перестройката и създава ЛогоВАЗ заедно с Бадри Патаркацишвили и висши мениджъри от АвтоВАЗ. Березовски става управител на компанията „ЛогоВАЗ“ като смесено съветско-швейцарско предприятие.

Дейността извършваща ЛогоВАЗ е да разработва софтуер за АвтоВАЗ, да продава съветски автомобили и да обслужва чужди автомобили. Автокъщата се възползва от хиперинфлацията, като взима коли и след това ги изплаща на производителя на по-късен етап, когато парите вече са загубили голяма част от стойността си.

През 1998г., Березовски формира рисков фонд заедно с Александър Волошин (бъдещ началник на генералния щаб на Борис Елцин) и председателя на АвтоВАЗ Владимир Кадаников. Березовски контролира 30% от компанията, която набавя около 50 млн. долара от малки инвеститори чрез заем за изграждане на завод, който да произвежда „народен автомобил“. Проектът не събира нужния капитал и събраните средства са инвестирани в АвтоВАЗ.

През 1994г., Березовски е мишена на атентат с кола бомба, но оцелява. По време на покушението е убит неговият шофьор, а Березовски е ранен леко. Разследването се води от Александър Литвиненко, който прави връзка с нарастващото влияние на Березовски в руския автомобилен пазар.

Участието на Березвоски в руските медии започва през декември 1994г., когато придобива права върху новосъздадената телевизия „ОРТ“. Той назначава популярния водещ и продуцент Владислав Листев като главен изпълнителен директор на медията. Три месеца по-късно Листев бива убит на фона на ожесточена борба за контрол на рекламни продажби.

От 1995 до 1997 г., чрез спорни приватизации, Березовски и Патаркацишвили помагат на Роман Абрамович да придобие контрол върху Сибнефт, шестата по големина руска петролна компания в Русия.

През 1995г., играе важна роля в промените на кабинета на Аерофлот и участва в неговата корпоратизация заедно с Николай Глушков, който на по-късен етап става финансов директор на авиокомпанията.

Роля в преизбирането на Борис Елцин през 1996г.[редактиране | редактиране на кода]

Березовски се сприятелява с Валентин Юмашев и му помага с публикацията на мемоарите на Елцин като по този начин си отваря вратите към Кремъл.

През януари 1996г. по време на Световния Икономически Форум в Давос, Березовски се свързва с познати олигарси, за да формира алианс, който по-късно става известен с името „Пакта от Давос“, който има за цел да дискредитира бъдещата президентската кампания на Борис Елцин. По път на връщане от Москва, Березовски се среща и сприятелява с дъщерята на Елцин – Татяна Дяченкои и с нейна помощ влиза в политиката. Според статия в Гардиън – „Березовски планира преизбирането на Борис Елцин... Той и неговия приятел милиардер са пръснали 140 милиона паунда за предизборната кампания.“

През лятото на 1996г., Березовски е официално главен съветника на Елцин, заедно в съюз с Анатолий Чубайс и опозиция на група водена от генерал Александър Коржаков.

През 16-ти юни 1996г., Елцин побеждава на първи рунд на изборите с помощта на подкрепата на Генерал Александър Лебед, който завършва трети. На балотажа на 3-ти юли, Елцин печели като побеждава Генадий Зюганов от Комунистическата партия. Победата се дължи на голямата подкрепа на телевизията под контрола на Гусинский и Березовски, както и на парите дадени от руския бизнес елит за кампанията му.

Ролята в чеченския конфликт[редактиране | редактиране на кода]

На 17 октомври 1996г., Елцин освобождава Генерал Александър Лебед от позицията на съветник по националната сигурност на фона на твърденията, че е организирал преврат и тайно събира частна армия. Лебед незабавно обвинява Березовски и Гусински за инициатори на изпъждането му и формира коалиция с опозорения генерал Александър Коржаков. Уволнението на Лебед, архитектът на Хасавюртския мирен договор, оставя политиката на Елцин в Чечня в състояние на неопределеност.

На 30 октомври 1996 г., Елцин назначава Иван Рубкин за новия си съветник по национална сигурност и назначава Березовски за заместник-секретар, отговарящ за Чечения с мандат да наблюдава изпълнението на споразумението от Хасавюрт.

На 12 май 1997г., Елцин и Масхадов подписват руско - чеченски мирен договор в Кремъл. По време на пресконференция в Москва, Березовски очертава приоритетите си за икономическото възстановяване на Чечня и по - специално изграждането на тръбопровод за транспортиране на Азербайджански нефт. Той призова руската бизнес общност да допринесе за възстановяването на републиката и разкрива свое дарение от 1,000,000 млн. долара (някои източници споменават 2 милиона) за циментов завод в Грозни. Това плащане го преследва години по-късно, като бива обвинен за финансиране на чеченски терористи.

Конфликт с Владимир Путин и емиграция[редактиране | редактиране на кода]

Разногласията на Березовски с Путин стават публично достояние три седмици след встъпване в длъжност на Путин. На 8 май 2000г., Березовски и Абрамович са забелязани заедно на празненство по случай избирането на Владимир Путин в Москва. Но на 31 май Березовски рязко разкритикува, предложение на президента, което ще даде на Кремъл правото да освобождава избрани губернатори. В отворено писмо до Путин, публикувано във вестник “Комерсант“ Березовски, тогава казва, че ще бъде задължен да гласува против законодателния проект на президента, който е "насочен към промяна на държавната структура" и представлява "заплаха за териториалната цялост на Русия и демокрацията“.

На 17 юли, Березовски подава оставка от руската Дума, като казва, че "не иска да участва в разрухата на страната и във възстановяването на един авторитарен режим“. Березовски напада Путин за начина, по който се справя с потъването на подводница Курск и обвинява Кремъл за смъртта на 118 моряци и нежеланието да се приеме чуждестранна помощ.

През октомври, в интервю за вестник Фигаро, Путин обявява, че няма да търпи критика към правителството от медии, контролирани от олигарси. Путин заявява, че ако е необходимо, ще унищожи тези инструменти, които позволяват това изнудване.

През същия месец, руски прокурори възраждат разследване за измами в Аерофлот и Березовски е разпитан като свидетел.

На 07 ноември, 2000 г. Березовски, който по това време пътува в чужбина, не се явява за допълнителни разпити и обявява, че няма да се върне в Русия, защото има постоянно засилване на натиск върху него от страна на властите и на президента Путин. Той казва, че е принуден да избира дали да се превърне в политически затворник или политически емигрант. Березовски обявява Путин, че го е посочил като заподозрян в случая Аерофлот, просто защото ОРТ е "казала истината" за потъването на подводница Курск.

Изгнание във Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

От 24 март 2002г. Березовски не може да напуска Великобритания, тъй като Русия иска неговото екстрадиране, но Лондон му дава политическо убежище. Във Великобритания той и неговите съратници Ахмед Закаев, Александър Литвиненко и Алекс Голдфарб стават известени като "Лондонския кръг" на руските изгнаници. От своя дом Березовски публично заявява, че е на мисия, за свалянето на Путин "със сила" или чрез „безкръвна революция“. Той създава Международната фондация за граждански свободи, за да подкрепя уязвимите групи в обществото - затворници, национални малцинства и хора от бизнеса в Русия.

Березовски стартира кампания да изобличи злодеянията на Владимир Путин от потискане на свободата на словото до извършване на военни престъпления в Чечения. Той също така обвинява Федералната служба за сигурност на Русия в постановка около взривовете в жилищни сгради от 1999 г., с цел да се помогне Путин да спечели президентският пост. Много от неговите дейности са финансирани чрез базирана в Ню Йорк Международната фондация за граждански свободи, управлявана от неговия приятел Алекс Голдфарб.

Мистериозна смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 23 март 2013 г., Березовски е намерен мъртъв в дома си в района на Аскот в Беркшир. Тялото му е намерено от бодигард в заключена баня, с превръзка около врата му. Неговата смърт е обявена с публикация във Фейсбук от доведения му син.

Александър Доброжински, адвокат, който представлява Березовски, пише, че може да се е самоубил, добавяйки, че Березовски е изпаднал в дългове, след като губи продължителна дело срещу Роман Абрамович и прекарва последните няколко месеца от живота си в продаване на свои притежания за покриване на съдебните разходи по делото. Източници твърдят, че Березовски е бил в депресия преди своята смърт и се е изолирал от приятелите си. Според съобщения той е страдал от депресия и е приемал антидепресанти. Ден преди смъртта си Березовски е казал на репортер в Лондон, че няма за какво да живее.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

https://en.wikipedia.org/wiki/Boris_Berezovsky_%28businessman%29