Борис Березовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Березовски
руски предприемач
Disconsented4.jpg
Роден
Починал
23 март 2013 г. (67 г.)
Борис Березовски в Общомедия

Ранен живот и научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Борис Абрамович Березовски е руски предприемач и политик, принадлежащ на групата на т.нар. руски олигарси.

Роден е на 23 януари 1946 г., в Москва, в академично семейство на руски евреи. Той винаги подчертава еврейския си произход, въпреки че по стандартите на еврейския закон той не е защото баба му по майчина линия не е еврейка.

Учи приложна математика и получава докторска степен през 1983 г. След като се дипломира от Московския Лесотехнически институт през 1968 година, Березовски работи като инженер от 1969 до 1987 г., служи като асистент, става изследващ офицер и накрая ръководител на отдел в Института за контрол на науките в СССР. Березовски провежда проучвания върху теорията за оптимизация и контрол и публикува 16 книги и статии в периода 1975 - 1989 година.

Политическа и бизнес кариера в Русия[редактиране | редактиране на кода]

Натрупване на богатство[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Березовски се възползва от възможностите предоставени от перестройката и създава ЛогоВАЗ заедно с Бадри Патаркацишвили и висши мениджъри от АвтоВАЗ. Березовски става управител на компанията „ЛогоВАЗ“ като смесено съветско-швейцарско предприятие.

Дейността извършваща ЛогоВАЗ е да разработва софтуер за АвтоВАЗ, да продава съветски автомобили и да обслужва чужди автомобили. Автокъщата се възползва от хиперинфлацията, като взима коли и след това ги изплаща на производителя на по-късен етап, когато парите вече са загубили голяма част от стойността си.

През 1998 г., Березовски формира рисков фонд заедно с Александър Волошин (бъдещ началник на генералния щаб на Борис Елцин) и председателя на АвтоВАЗ Владимир Кадаников. Березовски контролира 30% от компанията, която набавя около 50 млн. долара от малки инвеститори чрез заем за изграждане на завод, който да произвежда „народен автомобил“. Проектът не събира нужния капитал и събраните средства са инвестирани в АвтоВАЗ.

През 1994 г., Березовски е мишена на атентат с кола бомба, но оцелява. По време на покушението е убит неговият шофьор, а Березовски е ранен леко. Разследването се води от Александър Литвиненко, който прави връзка с нарастващото влияние на Березовски в руския автомобилен пазар.

Участието на Березвоски в руските медии започва през декември 1994 г., когато придобива права върху новосъздадената телевизия „ОРТ“. Той назначава популярния водещ и продуцент Владислав Листев като главен изпълнителен директор на медията. Три месеца по-късно Листев бива убит на фона на ожесточена борба за контрол на рекламни продажби.

От 1995 до 1997 г., чрез спорни приватизации, Березовски и Патаркацишвили помагат на Роман Абрамович да придобие контрол върху Сибнефт, шестата по големина руска петролна компания в Русия.

През 1995 г., играе важна роля в промените на кабинета на Аерофлот и участва в неговата корпоратизация заедно с Николай Глушков, който на по-късен етап става финансов директор на авиокомпанията.

Роля в преизбирането на Борис Елцин през 1996 г.[редактиране | редактиране на кода]

Березовски се сприятелява с Валентин Юмашев и му помага с публикацията на мемоарите на Елцин като по този начин си отваря вратите към Кремъл.

През януари 1996 г. по време на Световния Икономически Форум в Давос, Березовски се свързва с познати олигарси, за да формира алианс, който по-късно става известен с името „Пакта от Давос“, който има за цел да дискредитира бъдещата президентската кампания на Борис Елцин. По път на връщане от Москва, Березовски се среща и сприятелява с дъщерята на Елцин – Татяна Дяченкои и с нейна помощ влиза в политиката. Според статия в Гардиън – „Березовски планира преизбирането на Борис Елцин... Той и неговия приятел милиардер са пръснали 140 милиона паунда за предизборната кампания.“

През лятото на 1996 г., Березовски е официално главен съветника на Елцин, заедно в съюз с Анатолий Чубайс и опозиция на група водена от генерал Александър Коржаков.

През 16-ти юни 1996 г., Елцин побеждава на първи рунд на изборите с помощта на подкрепата на Генерал Александър Лебед, който завършва трети. На балотажа на 3-ти юли, Елцин печели като побеждава Генадий Зюганов от Комунистическата партия. Победата се дължи на голямата подкрепа на телевизията под контрола на Гусинский и Березовски, както и на парите дадени от руския бизнес елит за кампанията му.

Ролята в чеченския конфликт[редактиране | редактиране на кода]

На 17 октомври 1996 г., Елцин освобождава Генерал Александър Лебед от позицията на съветник по националната сигурност на фона на твърденията, че е организирал преврат и тайно събира частна армия. Лебед незабавно обвинява Березовски и Гусински за инициатори на изпъждането му и формира коалиция с опозорения генерал Александър Коржаков. Уволнението на Лебед, архитектът на Хасавюртския мирен договор, оставя политиката на Елцин в Чечня в състояние на неопределеност.

На 30 октомври 1996 г., Елцин назначава Иван Рубкин за новия си съветник по национална сигурност и назначава Березовски за заместник-секретар, отговарящ за Чечения с мандат да наблюдава изпълнението на споразумението от Хасавюрт.

На 12 май 1997 г., Елцин и Масхадов подписват руско - чеченски мирен договор в Кремъл. По време на пресконференция в Москва, Березовски очертава приоритетите си за икономическото възстановяване на Чечня и по - специално изграждането на тръбопровод за транспортиране на Азербайджански нефт. Той призова руската бизнес общност да допринесе за възстановяването на републиката и разкрива свое дарение от 1,000,000 млн. долара (някои източници споменават 2 милиона) за циментов завод в Грозни. Това плащане го преследва години по-късно, като бива обвинен за финансиране на чеченски терористи.

Конфликт с Владимир Путин и емиграция[редактиране | редактиране на кода]

Разногласията на Березовски с Путин стават публично достояние три седмици след встъпване в длъжност на Путин. На 8 май 2000 г., Березовски и Абрамович са забелязани заедно на празненство по случай избирането на Владимир Путин в Москва. Но на 31 май Березовски рязко разкритикува, предложение на президента, което ще даде на Кремъл правото да освобождава избрани губернатори. В отворено писмо до Путин, публикувано във вестник “Комерсант“ Березовски, тогава казва, че ще бъде задължен да гласува против законодателния проект на президента, който е "насочен към промяна на държавната структура" и представлява "заплаха за териториалната цялост на Русия и демокрацията“.

На 17 юли, Березовски подава оставка от руската Дума, като казва, че "не иска да участва в разрухата на страната и във възстановяването на един авторитарен режим“. Березовски напада Путин за начина, по който се справя с потъването на подводница Курск и обвинява Кремъл за смъртта на 118 моряци и нежеланието да се приеме чуждестранна помощ.

През октомври, в интервю за вестник Фигаро, Путин обявява, че няма да търпи критика към правителството от медии, контролирани от олигарси. Путин заявява, че ако е необходимо, ще унищожи тези инструменти, които позволяват това изнудване.

През същия месец, руски прокурори възраждат разследване за измами в Аерофлот и Березовски е разпитан като свидетел.

На 07 ноември, 2000 г. Березовски, който по това време пътува в чужбина, не се явява за допълнителни разпити и обявява, че няма да се върне в Русия, защото има постоянно засилване на натиск върху него от страна на властите и на президента Путин. Той казва, че е принуден да избира дали да се превърне в политически затворник или политически емигрант. Березовски обявява Путин, че го е посочил като заподозрян в случая Аерофлот, просто защото ОРТ е "казала истината" за потъването на подводница Курск.

Изгнание във Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

От 24 март 2002 г. Березовски не може да напуска Великобритания, тъй като Русия иска неговото екстрадиране, но Лондон му дава политическо убежище. Във Великобритания той и неговите съратници Ахмед Закаев, Александър Литвиненко и Алекс Голдфарб стават известени като "Лондонския кръг" на руските изгнаници. От своя дом Березовски публично заявява, че е на мисия, за свалянето на Путин "със сила" или чрез „безкръвна революция“. Той създава Международната фондация за граждански свободи, за да подкрепя уязвимите групи в обществото - затворници, национални малцинства и хора от бизнеса в Русия.

Березовски стартира кампания да изобличи злодеянията на Владимир Путин от потискане на свободата на словото до извършване на военни престъпления в Чечения. Той също така обвинява Федералната служба за сигурност на Русия в постановка около взривовете в жилищни сгради от 1999 г., с цел да се помогне Путин да спечели президентският пост. Много от неговите дейности са финансирани чрез базирана в Ню Йорк Международната фондация за граждански свободи, управлявана от неговия приятел Алекс Голдфарб.

Мистериозна смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 23 март 2013 г., Березовски е намерен мъртъв в дома си в района на Аскот в Беркшир. Тялото му е намерено от бодигард в заключена баня, с превръзка около врата му. Неговата смърт е обявена с публикация във Фейсбук от доведения му син.

Александър Доброжински, адвокат, който представлява Березовски, пише, че може да се е самоубил, добавяйки, че Березовски е изпаднал в дългове, след като губи продължителна дело срещу Роман Абрамович и прекарва последните няколко месеца от живота си в продаване на свои притежания за покриване на съдебните разходи по делото. Източници твърдят, че Березовски е бил в депресия преди своята смърт и се е изолирал от приятелите си. Според съобщения той е страдал от депресия и е приемал антидепресанти. Ден преди смъртта си Березовски е казал на репортер в Лондон, че няма за какво да живее.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

https://en.wikipedia.org/wiki/Boris_Berezovsky_%28businessman%29