Енид Балинт

Енид Балинт
Enid Flora Balint
	Енид Балинт Enid Flora Balint
английски психоаналитик
Родена	1 декември 1903 г. Лондон, Англия
Починала	30 юли 1994 г. (90 г.) Англия
Националност	Англия
Учила в	Лондонско училище по икономика и политически науки
Научна дейност
Област	Психология
Учила при	Джон Рикман, Доналд Уиникът
Известна с	методът на групата на Балинт
Семейство
Съпруг	Майкъл Балинт

Енид Флора Балинт (на английски: Enid Flora Balint, по баща Албу) е английски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 декември 1903 година в Лондон, Англия. Учи в Женския колеж Челтънхам, а между 1922 и 1925 г. в Лондонското училище за икономика. През 1926 се омъжва за филолога Роберт Айнцхолт и двамата имат две дъщери. След края на Втората световна война основава Асоциация за семейно благополучие, която има за цел да подпомага семействата, останали без дом след бомбардировките. През 1948 г. започва обучителна анализа с Джон Рикман до 1951 г., когато той умира. След това продължава анализата си с Доналд Уиникът.

Бракът и с Айнцхолт приключва през 1952. През това време тя започва да работи с Майкъл Балинт, за когото се омъжва на 2 януари 1953. Заедно със съпруга си между 1949 и 1954 г. разработват т. нар. метод на групата на Балинт. От 1963 Енид Балинт става обучаващ аналитик към Британското психоаналитично общество и както своя съпруг е в т. нар. средна група. След смъртта на Балинт, Енид се жени през 1976 г. за дипломата и историк Робърт Хъмфри Гордън Едмъндс.

Енид Балинт става асоцииран член на Британското психоаналитично общество през 1952 г., а две години по-късно и пълноправен член.

Умира на 30 юли 1994 година на 90-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Development of family discussion bureau work. Social Casework January 1951, 495 – 500
Three phases of a transference neurosis (1954). In Balint 1993 [Drei Phasen einer Übertragungsneurose. Psyche 11 (8), 1957, 526 – 542]
Training postgraduate students in social casework. Brit J Med Psychol 32, 1959, 193 – 199
On being empty of oneself. IJP 44, 1963, 470 – 480 [Über innere Leere. In Balint 1997, 58 – 83]
Marital conflicts and their treatment. Comprehensive Psychiatry 7, 1966, 403 – 407 [Ehekonflikte und ihre Behandlung. In Balint 1997, 271 – 278]
Remarks on Freud's metaphors about the „mirror“ and the „receiver“. Comprehensive Psychiatry 9, 1968, 344 – 348
Unconscious communications between husband and wife. In W. G. Joffe (Hg.): What is Psychoanalysis? London 1968 [Unbewußte Kommunikation zwischen Ehepartnern. In Balint 1997, 279 – 294]
The possibilities of patient-centered medicine. Journal of the Royal College of Generel Practioners 17, 1969, 269 – 276
Fair shares and mutual concern. IJP 53, 1972, 53 – 61 [Gerechtigkeit und gegenseitige Anerkennung als Erziehungsziele. Psyche 27, 1973, 118 – 128]
Technical problems found in the analysis of women by a woman analyst. A contribution to the question „What does a woman want?“. IJP 54, 1973, 195 – 201 [Die Analyse der Frau durch eine Analytikerin. „Was will das Weib?“. In Balint 1997, 105 – 120]
The psychoanalyst and medicine. International Journal of Psychiatry in Medicine 7, 1976/77, 35 – 46 [Der Psychoanalytiker und die Medizin. In Balint 1997, 183 – 198]
Memory and consciousness. IJP 68, 1987, 475 – 483 [Erinnerung und Bewußtsein. In Balint 1997, 121 – 139]
Before I was I. Psychoanalysis and the Imagination. London, New York 1993 [Bevor Ich war. Imagination und Wahrnehmung in der Psychoanalyse. Stuttgart 1997]
(und Michael Balint) Psychotherapeutic Techniques in Medicine. London 1961 [Psychotherapeutische Techniken in der Medizin. Stuttgart 1963]
(mit Michael Balint, R. Gosling und P. Hildebrand) A Study of Doctors. Mutual Selection and the Evaluation of Results in a Training Programme for Family Doctors. London 1966
(mit Michael Balint und P. Ornstein) Focal Psychotherapy: An Example of Applied Psychoanalysis. London 1972 [Fokaltherapie. Ein Beispiel angewandter Psychoanalyse. Frankfurt/M. 1973]
(und J. S. Norell) (Hg.) Six Minutes for the Patient. London 1973 [Fünf Minuten pro Patient. Frankfurt/M. 1975]